— Възможно е да са говорили по телефона. Да се надяваме, че Моралес вече е започнал с данните за телефонните разговори. — Бъргър въздъхна. — Поне би трябвало. А може да е излязъл в отпуска, без да ми каже. Може би трябва да започне да си търси нова работа. Последната възможност ми харесва най-много.
— Всъщност какъв му е проблемът? И защо всъщност го търпиш? Той се отнася към теб с пълно неуважение.
— Той се отнася към всички с пълно неуважение. Нарича го определяне на приоритети.
— А ти как го наричаш? — Луси продължаваше да отваря имейли.
— Наричам го нахално и страшно дразнещо — отговори Бъргър. — Мисли си, че е по-умен от всички, включително и от мен, но онова, което усложнява нещата, е, че наистина е по-умен от повечето хора. И е добър в онова, което прави, ако реши да е добър. В повечето случаи приоритетите му се оказват смислени и свършва работата много по-бързо от другите. Или пък успява да накара други да работят вместо него, след това обира похвалите и успява да вкара другия в неприятности. Сигурно точно това прави и сега.
— С Марино — отбеляза Луси.
Дали беше решила да мисли за Марино само като за детектив? А може и да не го мразеше толкова, колкото предполагаше Бъргър.
— Да, сега се опитва да подложи динена кора на Марино — потвърди тя. — Марино, изглежда, е единственият, който върши нещо значимо.
— Женен ли е? — попита Луси, докато продължаваше да отваря имейлите. — Очевидно не питам за Марино.
— Той не е точно от хората, които си падат по обвързването.
— Чух слухове за вас двамата.
— О, да. Нашата прочута „Таверна на зелената поляна“ — отговори Бъргър.
— Убийството в Сентръл Парк миналата есен. Изнасилената и удушена бегачка. Близо до „Рамбъл“.
— Моралес ме откара на местопрестъплението. След това се отбихме в „Таверната на зелената поляна“ за по кафе и да поговорим за случая. Оттогава целият град говори, че сме двойка.
— Причината е, че излезе в „Готам те пипна!“. Едно от прословутите засичания. Включително снимка на вас двамата. Изглеждате много сладки.
— Не ми казвай, че си настроила търсачките си да пухтят след мен по цял ден, че и през нощта.
— Моите търсачки не пухтят — възрази Луси. — И са доста по-бързи. Източниците на информация на тази клюкарска колонка са основно от онова, което изпратят читателите й. Почти винаги анонимно. Откъде знаеш, че не го е направил той?
— Е, това вече щеше да е много дори за него. Да ни щракне двамата, както сме седнали един срещу друг на масата.
— Може да е накарал някой друг да го направи — подхвърли Луси. — Сериозно завоевание, с което може да се пъчи. Детективът жребец за разплод на нежна среща в „Таверна на поляната“ със звездата на районната прокуратура. Внимавай с него.
— В случай, че си пропуснала най-важното, не бяхме на среща — отбеляза Бъргър. — Просто пиехме кафе.
— Имам странно усещане за този човек. Може би разпознавам определени характерни черти, макар да не съм го срещала. Някой би трябвало да има пълна власт над него, надминава го по пост и класа, а той, цитирам, определя приоритетите. Кара те чакаш своя ред на опашка? Поставя се в центъра на вниманието ти по отрицателен начин, защото нападателно те препъва при всяка възможност? Кой има власт? Това е изпитан и безотказен номер. Осигури си власт, дръж се непочтително и скоро големият началник ще се окаже в леглото ти.
— Не знаех, че си такъв експерт — подхвърли Бъргър.
— Не от този вид експерти. Ако съм правила секс с някой мъж, не е било, защото е имал власт над мен. Винаги е било, защото съм направила грешка.
— Съжалявам — каза Бъргър. — Не трябваше да го казвам.
Луси мълчеше и прехвърляше имейлите.
— Извинявай — повтори Бъргър. — Права си. Не мога да го контролирам и не мога да се отърва от него. Хора като него не бива да влизат в опазването на реда. Те не се сливат с обикновените полицаи. Не приемат заповеди. Не работят в екип и всички ги мразят.
— Затова направих такава удивителна кариера при федералните — подхвърли Луси съвсем сериозно. — Разликата е, че аз не играя игрички. Не се опитвам да подчинявам и омаловажавам хората, за да мога да получа от тях каквото искам. Моралес не ми харесва. Няма нужда да го познавам. Трябва да внимаваш с него. Той е от онези хора, които могат да ти навлекат истински неприятности. Тревожи ме, че никога не знаеш къде е в действителност и какво прави.
Заинтересува се от четири електронни писма между Тери и Оскар в нови прозорци.