— Много извинения — отбеляза Луси. — Бедният момък, изглежда, е доста нещастен.
Бъргър прочете още и направи следния коментар:
— Доста дразнещо и трябва да призная, кара ме да не я харесвам много и да изпитвам съжаление към него. Тя не иска да бърза. Той трябва да е търпелив, защото е претрупана с работа.
— Изглежда ми като човек, който води таен живот — подхвърли Луси.
— Може би.
— Хора, които се обичат, не се виждат веднъж седмично. Особено след като и двамата си работят вкъщи. Поне така смятаме. Нещо не е наред. Ако си влюбен, ако желаеш някого страстно, не спиш. Не се храниш. Не можеш да се съсредоточиш върху работата си и накрая със сигурност не може да стоите далеч един от друг.
— Колкото повече наближаваме деня на убийството, толкова по-зле става — каза Бъргър. — Той вече става параноичен. Наистина е разстроен от това колко малко време прекарват заедно. Изглежда, я подозира. Защо тя иска да се срещат само веднъж седмично? Защо само в събота вечер? И защо го изхвърля от леглото още преди съмване? Защо изведнъж иска да види апартамента му, след като преди изобщо не се е интересувала? Какво си мисли, че ще намери там? Казва й, че това не е добра идея. Би се съгласил в началото, но не сега. Обича я толкова много. Тя е любовта на живота му. Ще му се да не го е молила да види апартамента му, защото не може да й каже защо отговорът е „не“. Един ден ще й каже лично. Боже. Това наистина е странно. След като се виждат вече три месеца, правят любов и тя никога не е стъпвала в неговото жилище? А сега изведнъж иска да отиде там. Защо? И защо той не иска да я пусне? Защо не иска да й обясни по друг начин, освен лично?
— Може би по същата причина, поради която никога не й казва къде е бил и какво е правил — вметна Луси. — Не споделя плановете си с нея. Например, ако в определен ден отива за покупки. Казва й, че е ходил няколко километра, но не споменава нищо определено колко и къде, и кога възнамерява да го направи отново. Пише така, сякаш се тревожи, че някой може да чете имейлите му и го наблюдава.
— Върни се на есента, лятото и пролетта — каза Бъргър. — Да видим дали шаблонът е същият.
Тези писма между Оскар и Тери изобщо не приличаха на по-скорошните. Не само не бяха толкова лични, но тонът и съдържанието бяха много по-спокойни. Оскар споменаваше любимите си библиотеки и книжарници. Описваше къде обича да се разхожда в Сентръл Парк и един гимнастически салон, в който ходил няколко пъти, но много от машините не били с подходящи размери. Включваше множество подробности, които разкриваха информация, което не би направил, ако се страхуваше, че някой чете имейлите му или, с други думи, го шпионира.
— По това време не се е страхувал — отбеляза Бъргър. — Значи заключението на Бентън е правилно. Казва, че Оскар се страхува от нещо. В момента. Усеща заплаха в момента.
Луси набра името на Бъргър в едно поле за търсене.
— Любопитна съм да видя дали някъде се споменава обаждането му миналия месец в прокуратурата. За неговите страхове, че е под електронно наблюдение, че са му откраднали самоличността, преследват го и така нататък.
Осъществи едно попадение с името на Джейми Бъргър, но въпросният имейл нямаше нищо общо със скорошното обаждане на Оскар в прокуратурата:
„Дата: понеделник, 2 юли 2007 10:47:31
От: «Тери Бриджис»
До: «Джейми Бъргър»
Копие: «Д-р Оскар Бейн»
Предмет: Интервю с д-р Кей Скарпета
Уважаема госпожо Бъргър,
Аз съм завършила студентка и пиша дисертация за еволюцията на криминологичните науки и медицина от ранните векове до модерните времена.
Засега съм я нарекла «Криминологичните безумия».
Накратко: направили сме пълен кръг от смешното до върховното, от шарлатанството на френологията и физиономиката и образа на убиеца, запечатан в ретината на жертвата, до «магическите номера» в съвременното кино и телевизия. С радост ще Ви обясня подробно, ако бъдете така благосклонна да ми отговорите. За предпочитане по електронната поща, но за всеки случай включвам и телефонния си номер.
Разбира се, ще се радвам да споделите мислите си, но истинската причина да Ви пиша, е, че се опитвам да се свържа с д-р Кей Скарпета — кой би бил по-подходящ за тази тема? Сигурна съм, че ще се съгласите с мен. Може би ще се съгласите да й дадете електронния ми адрес? Няколко пъти се опитах да се свържа с нея в работата й в Чарлстън, но без успех. Зная, че в миналото сте били професионално свързани, и предполагам, че все още поддържате приятелски връзки.