Очите му бяха затворени и до брадичката беше завит със син хартиен чаршаф за еднократна употреба.
Никакви следи от наранявания, дори одраскване или натъртване, и за миг Злата жена не повярва, че се е случило най-лошото.
— Няма нищо счупено! Какво е станало? Какво се е случило в действителност? Не може да е умрял. Нищо му няма. Изглежда наред. Само е блед. Да, толкова блед, че аз първа ще се съглася, че не изглежда добре. Но не може да е мъртъв!
Д-р Лестър беше като препарирана кокошка във витрина, устата й почти не се отваряше, докато й обясни съвсем накратко, че съпругът й станал жертва на пътно произшествие като по учебник.
Ударен отзад, докато е бил прав.
Хвърлен през предния капак на таксито.
Ударил тила си в предното стъкло.
— Получил е фатални счупвания на гръбначния стълб — каза скованото бяло лице на лекарката.
Силата на удара била счупила и двата му долни крайника — продължи вцепененото бяло лице.
Долни крайници.
Краката на нейния любим, които носеха чорапи и обувки и в този жесток априлски следобед кадифени мокасини в почти същото светлокафяво като дивана и креслото с падаща облегалка. Мокасини, които тя му беше избрала в „Сакс“.
Скованото бяло лице каза в малкото помещение:
— Изглежда така добре, защото най-дълбоките обезобразяващи рани са по долните крайници.
Които бяха покрити, долните крайници, неговите долни крайници, със синия хартиен чаршаф.
Злата жена си тръгна от моргата, като остави имейла си за връзка, а по-късно написа чек и получи копие от окончателния доклад на д-р Лестър, който бе висял цели пет месеца да чака резултатите от токсикологията. Официалните резултати от аутопсията още лежаха запечатани в полицейския плик в най-долното чекмедже под кутията с предпочитаните от нейния мъж пури, които беше вакуумирала в пликче за фризер, защото не искаше да ги помирисва, но не можеше да събере сили да ги изхвърли.
Сложи чаша бърбън до компютъра и седна. Щеше да работи до по-късно от обикновено: не искаше да си ляга скоро и изобщо някога. Хрумна й, че всичко все пак беше горе-долу поносимо, докато не отвори снимката на Мерилин Монро.
Помисли си за наказващия Бог и си представи мъжа с бакенбарди като овнешки котлети и блестящите бижута, предложението му за безплатно кученце и след това пътуването до дома й. Той се опитваше да я накара да млъкне, чрез подкупа с любезност, която намекваше какво може да стане, ако реши да не е мил. Беше го заварила с окървавени ръце и двамата го знаеха и той искаше тя да изпитва приятелски чувства към него за доброто и на двама им.
Влезе в интернет и попадна на статия, излязла преди три седмици в „Таймс“, през същата седмица, след като Шефа беше написал такива хубави работи за централния магазин на „Сърца и опашки“ на Лексингтън авеню. Материалът съдържаше снимка на белокос мъж с големи бакенбарди и лице със следи от разгулен живот.
Казваше се Джейк Лаудин.
През октомври срещу него бяха повдигнати осем обвинения за жестокост към животните, след като един от магазините за домашни любимци в Бронкс, негова собственост, бил претърсен, но в началото на декември той се беше измъкнал чист:
Нюйоркската районна прокуратура оттегли осем обвинения в утежнена жестокост срещу животни, повдигнати на мъж от Мисури, когото активистите за животински права наричат Животинския Пол Пот, сравнявайки Джейк Лаудин с водача на Червените кхмери, носещ отговорност за клането на милиони камбоджанци.
Лаудин можеше да получи до шестнадесет години затвор, ако беше осъден и му бяха дали максималното наказание за осемте обвинения в углавни престъпления. „Няма как да се докаже, че осемте намерени във фризера животни са били още живи, когато са затворени там“, заяви помощник районната прокурорка Джейми Бъргър, чийто наскоро образуван екип за борба против жестокостите срещу животни обискира магазина миналия октомври. Тя добави, че съдията сметнал, че полицията не е предоставила достатъчно доказателства, че приспиването на животните, кученца на възраст три до шест месеца, е неоправдано.
Бъргър заяви, че е всеизвестно как някои магазини за домашни любимци „елиминират“ кучета, котки и други животинки, ако не могат да ги продадат или ако по някаква причина те се превърнат във финансово бреме.