Външната врата на сградата се отвори и Марино, Бентън, Бъргър и Скарпета се изкачиха по петте стъпала и влязоха във фоайето, където ги посрещна униформен полицай: очевидно се отнасяше много сериозно към задачата си.
— Виждам, че патрулката още е отпред — каза му Марино. — Мисля, че последната заповед от главната квартира е да се разкара оттам.
— Колегата не се чувстваше добре. Сигурно е от миризмата. Не е много силна, докато не поседиш вътре — обясни полицаят. — Когато го смених, не получих такива инструкции. Да я преместя ли?
Марино се обърна към Бъргър:
— Ти какво мислиш? Моралес не искаше да се забелязва полицейското присъствие. Както казах, в случай че убиецът се върне на местопрестъплението.
— Той е монтирал камера на покрива — каза полицаят.
— Радваме се, че е толкова голяяяма тайна — подхвърли Марино.
— Единственият човек, който може да се върне в този апартамент — намеси се Бентън, — е Оскар Бейн, освен ако няма други, които се навъртат наоколо и имат ключове. Обаче ми е трудно да повярвам, че с неговата параноя ще се появи тук и ще направи опит да влезе.
— Човек в неговото душевно състояние е по-вероятно да отиде в моргата в опит да се види за последен път с любимата си — обади се Скарпета.
Беше решила, че е мълчала достатъчно. Имаше начин да предаде нужната информация и без да наруши пациентската тайна.
Марино се обърна към полицая:
— Може би не е лоша идея патрулите около Съдебномедицинската служба да се засилят, в случай че Оскар се появи. Обаче моля те, не споменавай името му, за да не чуят репортерите. Не искаме всяко джудже в Ийст Сайд да бъде спирано и разпитвано.
Сякаш районът около моргата беше популярно място за срещи на малките хора.
— Ако искаш да хапнеш нещо или да се разтъпчеш, сега е моментът — продължи Марино.
— Макар с радост да бих приел предложението ти, не, благодаря — каза полицаят и стрелна Бъргър с очи. — Заповедта ми е да стоя тук. И ще ви помоля да се подпишете в дневника.
— Не бъди толкова прекалено професионален — каза Марино. — Никой не хапе, дори госпожа Бъргър. Трябва ни обаче малко пространство. Можеш да стоиш във фоайето, щом предпочиташ. Или можеш да идеш да хапнеш нещо. Ще ти звънна петнадесет минути преди да си тръгнем. Само не отивай чак до Флорида.
Влязоха в апартамента и Скарпета подуши печено пиле, което беше на път да започне да гние. Полицаят взе куртката си от облегалката на сгъваемия стол и отворения роман „Американска ръжда“ от Филип Майер от дъбовия под. Не можеше да припарва извън това място по каквато и да било причина, а ако случайно се подадеше на изкушението, малките яркооранжеви конуси на маркерите, отбелязващи местата, откъдето са взети улики, играеха ролята на яркоцветно напомняне. Нямаше значение дали е гладен или жаден, или отчаяно му се налага да използва тоалетната — трябваше да се обади за заместник, който да поеме дежурството му, докато той се погрижи за себе си. Дори не можеше да седи, ако не си донесе собствен стол.
Скарпета отвори куфарчето за съдебномедицински експертизи още до вратата, извади цифров апарат, тефтерче, молив и раздаде на всички латексови ръкавици. После направи обичайния оглед, без да помръдва или говори. Забеляза, че като се изключат маркерите на уликите, няма нищо не на място. Дори най-малкия намек, че се е случило нещо свързано с насилие. Апартаментът беше безупречен и навсякъде, където погледнеше, виждаше следи от неотстъпчивата вманиачена жена, която беше живяла и умряла тук.
Тапицираният с дамаска на цветни мотиви диван и креслото без подлакътници бяха съвършено подредени около масичката за кафе от явор. На нея лежаха в съвършено ветрило списания, а в ъгъла стоеше нов плазмен „Пайъниър“, обърнат така, че да гледа точно към средата на дивана. В камината бяха подредени изкуствени копринени цветя. Берберският килим с цвят на слонова кост бе съвършено опънат и чист.
Като се изключат конусите на маркерите, нямаше никакви следи, които да подсказват, че полицията е претърсила цялото жилище. В този нов век на събиране на улики от местопрестъплението криминолозите носеха еднократни гащеризони и калцуни, използваха електростатични апарати за снемане на отпечатъци, а криминологичните осветителни тела и фотографията бяха изместили черния прах за следи. В напреднали управления като нюйоркското, криминолозите нито създаваха, нито унищожаваха улики.