Всекидневната преминаваше в трапезарията и кухнята. Апартаментът беше толкова малък, че Скарпета виждаше наредената за вечеря маса и съставките на самата вечеря, подредени на плота до печката. Нямаше съмнение, че пилето е още във фурната и само един господ знаеше колко още ще остане там, независимо колко щеше да се вмирише, докато наемодателят или семейството получат разрешение да влязат в жилището. Не беше отговорност или право на полицията да почисти мръсотията, останала след насилствена смърт, независимо дали е кръв, или неизядена празнична вечеря.
— Нека задам очевидния въпрос — каза Скарпета, без да се обръща към никого определено. — Съществува ли някаква възможност тя да не е била нарочената жертва? Дори съвсем слаба? След като има друг апартамент срещу нейния — и още колко? Още два на горния етаж?
— Винаги казвам, че всичко е възможно — отговори Бъргър. — Обаче тя е отворила вратите. А ако го е направил някой друг, значи е имал ключове. Изглежда, има някаква връзка между нея и лицето, което я е убило. — След това се обърна към Марино: — Ти спомена капака за покрива. Нещо ново по въпроса?
— Есемес от Моралес — отговори той. — Казва, че когато пристигнал тук снощи, стълбата била точно на същото място, където я намерил, след като инсталирал камерата на покрива. В общия килер на етажа.
Изражението му беше такова, сякаш знае някаква шега, която няма да сподели.
— Тоест нищо ново? Никой, който да представлява интерес като заподозрян или свидетел сред останалите наематели?
— Според наемодателя, който живее на Лонг Айланд, Тери Бриджис била тиха и кротка дама, с изключение на случаите, когато имала някакво оплакване. От онези, които искат всичко да е наред — каза Марино. — Но интересното е, че ако било нещо, което не можела да оправи сама, не искала да пусне хазяина да влезе да го оправи. Казвала, че ще намери кой да се погрижи. Каза, че сякаш си водела бележки за всички проблеми, в случай че му хрумне да повиши наема.
— Изглежда, наемодателят не си е падал много по нея — подхвърли Бентън.
— Нарече я взискателна на няколко пъти — отговори Марино. — Винаги се свързвала с него по електронната поща. Сякаш готвела досие за съда, точно така се изрази.
— Може да накараме Луси да намери тези имейли — каза Бъргър. — Знаем ли кое от потребителските си имена е използвала, за да се оплаква на наемодателя? Не мисля, че е Лунаси, освен ако просто не сме попаднали на някое от тях, докато преди малко бях с Луси. Между другото й казах да ми изпрати всичко интересно, което намери. Така че ще поддържаме активна онлайн връзка с нея, докато продължава да преглежда лаптопите.
— Жп линия — все едно тя кара влака. Това е моето тълкувание — добави Марино. — Наемодателят каза, че това е имейл адресът, който получил от нея. Както и да е, важното е, че явно е била голяма досада.
— Също така излиза — обади се Скарпета, — че е имала човек, който й е помагал, когато е имало нужда от някакъв ремонт.
— Аз лично се съмнявам, че е бил Оскар — отбеляза Бъргър. — Никакви намеци за това в имейлите, които видяхме досега. Нищо. Няма нейни молби да дойде да оправи казанчето на тоалетната или да смени крушката в коридора. Макар че неговият ръст би превърнал някои ремонти в твърде рисковани операции.
— Нали затова е стълбата в общия килер на горния етаж — подхвърли Марино.
— Първо искам да обиколя сама — каза Скарпета.
Взе рулетката от куфарчето, пусна я в джоба на сакото си и погледна описа на уликите, от който можеше да разбере кой конус на коя взета от местопрестъплението вещ отговаря. На метър и осемдесет от вратата стоеше конус едно — това беше мястото, където бе намерено фенерчето, описано като черно метално, марка „Луксион Стар“ с две литиеви батерии „Дюрасел“, работещо. Не беше пластмасово, както го описа Оскар, което можеше да има или да няма значение, с изключение на това, че металното фенерче би могло да е сериозно оръжие. Това означаваше, че Оскар не се беше удрял много силно, за да си причини натъртванията, които бе прегледала.
Конусите от номер две до четири съответстваха на следи от обувки, снети от дървения под, описани само като шарки на спортни обувки с приблизителни размери 16,51 на 10,16 сантиметра. Скарпета прегледа списъка и видя, че чифт маратонки са извадени от гардероба на Тери. Женски маратонки „Рийбок“ тридесет и пети номер, бели с розова гарнитура. Женска обувка номер тридесет и пет не можеше да е шестнадесет сантиметра и половина от върха до петата. Скарпета си припомни огледа на Тери в моргата и реши, че маратонките са по-малки заради непропорционално късите й пръсти.