— Да, вярно е, че отслабнах, но не се рея из въздуха — каза Марино. — Тогава къде по дяволите са следите ми?
На пода близо до бюрото един захранващ кабел с магнитна връзка беше включен към стената. Това също й се стори странно.
— Опаковала е лаптопите, за да ги вземе със себе си, а е оставила захранващия кабел?
— Някой е влизал тук — каза Марино. — Вероятно онзи шибаняк Моралес.
24.
Луси беше сама. Старото куче спеше до стола й.
Тя прочете още имейли на Тери и Оскар и говори със Скарпета по телефона.
„Дата: Неделя, 11 ноември 2007 11:12:03
От: Оскар
До: Тери
Виж, казах ти, че д-р Скарпета не е такъв човек. Очевидно просто не е получила твоя по-раншен имейл. Учудващо е как онова, което е пред очите ти и е съвсем очевидно, понякога действа. Ще ми копираш ли имейлите?“
„Дата: Неделя, 11 ноември 2007 14:45:16
От: Тери
До: Оскар
Не, това ще е нарушение на личната й неприкосновеност. Сега този проект израсна до звездите. Изпълнена съм със страхопочитание! Много съм щастлива!“
— Кое е под носа й и очевидно? Сякаш е направила някакъв опит или той го е направил и е получил онова, което тя или той, или и двамата са искали — каза Луси в хендсфрито. — По дяволите, за какво говори тя?
— Не зная какво е било под носа й, но бърка. Или не казва истината — отвърна Скарпета.
— Вероятно не казва истината — съгласи се Луси. — Затова не е искала Оскар да види имейлите от теб.
— Не може да има никакви имейли от мен — повтори Скарпета. — Трябва да те питам нещо. Застанала съм в средата на Териния апартамент и това не е най-подходящото място да водим този разговор. Особено по мобилни телефони.
— Аз ти набавих твоя телефон, забрави ли? Той е специален. Няма за какво да се тревожиш. Аз също. Телефоните ни са обезопасени.
Докато говореше, отваряше всеки имейл акаунт и преглеждаше изтритите за нещо полезно.
— Може да е дала повод на Оскар също да те мрази. Неговата приятелка е вманиачена по своята героиня, която най-накрая й е отговорила. Подведен е да повярва това. А тя не иска да му покаже имейлите. Изглежда така, сякаш си създала проблем, за който не си знаела нищо.
— И с който нямам нищо общо — каза Скарпета. — Какво захранване използват нейните лаптопи? Това е моят простичък въпрос.
Един от абонаментите на Тери беше празен и Луси го беше запазила за накрая: предполагаше, че Тери го е създала, но просто не е стигнала до него, за да го използва. Но когато отвори папката за изтрити съобщения, се удиви от намереното и възкликна:
— Уха! Направо не е за вярване. Изтрила е всичко вчера сутринта. Сто тридесет и шест имейла. Изтрила ги е подред.
— Не юесби, а кабел с магнитна връзка? Какво е изтрила? — попита Скарпета.
— Задръж — каза Луси. — Не затваряй. Ще ги прегледаме заедно. Може да включиш Джейми, Бентън и Марино, като превключиш на високоговорител.
Всички изтрити имейли бяха между Тери и друг ползвател с потребителско име Скарпета612.
Шест и дванадесет — 12 юни беше рожденият ден на Скарпета.
Адресът на интернет доставчика беше същият като на останалите осемнадесет акаунта, за които се предполагаше, че са на Тери. Скарпета612 не беше включен в историята на тяхното ползване и не беше създаден на този лаптоп, нито беше влизано в него от тази машина или на основа датите, които Луси вече виждаше — Скарпета612 нямаше да бъде включен в историята заедно с останалите осемнадесет абонамента.
Щеше да е там, ако го беше създала Тери, но нямаше доказателства за това — или поне засега.
— Скарпета612 — каза Луси. — Някой с това потребителско име е писал. Имам предвид на Тери. Можеш ли да накараш Джейми и Марино да вземат паролата на този акаунт?
— Всеки може да използва някаква разновидност на моето име, а и рождената ми дата не е някаква голяма тайна, ако някой се интересува — отбеляза леля й.
— Дай на Джейми потребителското име. Скарпета с долепено до него шестстотин и дванадесет.
Луси й предаде и името на фирмата доставчик на интернет и зачака. Чуваше как Скарпета говори с някого. Май беше Марино.
След това чу гласа на Скарпета:
— Ще стане.
— Веднага, нали?
— Да, веднага. Попитах те дали някой от лаптопите е с магнитен захранващ кабел.