— Не, имат входове за флашка, вдлъбнат медиен порт и жак за 220 волта. Онова, за което говориш, няма да бъде разпознато от машините на Тери. Интернет протоколът за Скарпета612 може да бъде проследен до Десето авеню осемстотин деветдесет и девет. Това не е ли адресът на колежа по криминология „Джон Джей“?
— Да, адресът е същият. За какъв интернет протокол става дума? И какво общо има „Джон Джей“? Джейми и Марино са още тук. Искат да чуят какво казваш. Ще включа на високоговорител… Какво прави Бентън? — попита ги тя.
Луси чу гласа на Бъргър на заден план да казва, че Бентън говори по телефона с Моралес, и й стана неприятно, че чува Бъргър да говори за Моралес. Не беше сигурна защо, освен ако причината не беше усещането й, че той се интересува от Бъргър, че я иска сексуално и може би, както изглеждаше, имаше начин да получи онова, което иска.
— Който и да е писал на Тери от твое име, го е правил от този интернет протокол адрес. От „Джон Джей“ — каза Луси.
Продължи да прехвърля изтритите имейли от лицето, което очевидно играеше ролята на леля й, после каза:
— Ще ти изпратя някои. Всички трябва да ги видят. След това искам паролата, нали? Този е бил изпратен от Скарпета на Тери преди четири дни, на двадесет и осми декември малко преди полунощ. Денят, лельо, след като беше убита Бхуто и ти говори по Си Ен Ен. Ти беше тук, в Ню Йорк.
— Бях, но това не съм аз. Това не е моят имейл адрес.
Имейлът гласеше:
„Дата: петък, 28 декември 2007 23:53:01
От: Скарпета
До: Тери
Тери,
Още веднъж, дължа ти извинение. Сигурна съм, че разбираш. Такава ужасна трагедия и трябваше да ида в Си Ен Ен. Не бих могла да ти се сърдя, ако си мислиш, че не си държа на думата, но аз нямам много власт върху програмата си, ако някой умре или възникне друго неудобство. Ще опитаме отново!
Скарпета.
П.П.
Получи ли снимката?“
Луси прочете текста по телефона и каза:
— Лельо Кей, онази вечер, когато си тръгна от Си Ен Ен?
— Друго неудобство? — чу се гласът на Бъргър, която говореше със Скарпета. — Сякаш ти би нарекла убийство или друга проява на насилие „неудобство“. По дяволите, кой го прави това? Напомня ли ти на някой, когото познаваме?
— Не. — Гласът на Скарпета, отговаряше на Бъргър. — Нищо не ми напомня.
— Марино? — отново беше Бъргър.
Неговият глас:
— Нямам представа. Но тя не би казала нещо подобно. — Сякаш Скарпета имаше нужда тъкмо той да се застъпва за характера й. — Не мисля и че е Джак, ако на някой му е хрумнало.
Имаше предвид Джак Филдинг и не беше вероятно на някой да му хрумне точно това. Филдинг беше сериозен съдебен патолог, добронамерен и в общи линии верен на Скарпета, но същевременно беше спортист с променливи настроения и куп физически проблеми като висок холестерол и кожно заболяване от годините, през които беше помпил мускули и се беше тъпкал с анаболни стероиди. Нямаше обаче енергията да се прави на Скарпета из интернет, а освен това не беше хитър или жесток. Някой обаче жестоко бе заблуждавал Тери. Поне в началото тя беше боготворила Скарпета. Усърдно се бе опитвала да влезе във връзка с нея. Ако най-накрая бе смятала, че Скарпета й отговаря, за нея трябва да е било страхотна тръпка, докато нейната героиня не е започнала да се отнася презрително с нея.
— Лельо Кей — каза Луси, — на двадесет и осми декември вечерта си излязла от Си Ен Ен и си била на две преки от „Джон Джей“. И както винаги си се върнала пеша в апартамента, така ли е?
Апартаментът се намираше в Сентръл Парк Уест и беше много близо до Си Ен Ен и „Джон Джей“.
— Да — потвърди Скарпета.
Друг имейл с вчерашна дата. Отново адресът на интернет протокола можеше да бъде проследен обратно до „Джон Джей“.
„Дата: понеделник 31 декември 2007 03:14:31
От: Скарпета
До: Тери
Тери,
Предполагам съзнаваш, че моето време в Ню Йорк е непредсказуемо и че имам малко контрол върху Съдебномедицинската служба, защото не съм й началник, а единствено дребен консултант.
Мисля си, защо не се видим в Уотъртаун, където аз определям правилата? Ще те разведа из службата и няма проблем да видиш аутопсия или каквото друго пожелаеш. Щастлива Нова година и чакам с нетърпение да се видим скоро.
Луси им изпрати мейла, докато го четеше на глас.
— Вчера следобед не съм била в Ню Йорк — възмути се Скарпета. — Не бих могла да изпратя това от „Джон Джей“. Не че бих го направила. И не развеждам любопитни из моргата.