— В случая ударението е върху това, че не си началник тук в Ню Йорк — отбеляза Бъргър. — Някой те омаловажава със собствената ти уста, така да се каже. Разбира се, и аз се чудя дали Тери не е била Скарпета612 и да е изпращала имейлите сама на себе си, сякаш са от Скарпета. Помисли си какъв удар би било това за нейната дисертация. Луси, моят въпрос е: виждаш ли някакви причини, заради които напълно да изключим възможността изпращачът да е Тери?
На Луси й се стори, че в гласа на Бъргър има специална топлота.
Беше станало толкова бързо, а и Бъргър се оказа изненадващо сигурна в това, което иска. Излезе изненадващо пряма. След това нахлу горчивият вятър, когато отвори вратата и си тръгна.
По телефона Луси каза на леля си:
— Тези имейли до Тери уж от теб обясняват защо те цитира в дисертацията си и си мисли, че те познава.
— Кей, получи ли подобни сведения от Оскар? — попита Бъргър.
— Не мога да ти кажа какво ми каза, но няма да отрека, че получих подобно сведение.
— Ясно — въздъхна Бъргър. — Тогава той определено знае за тази кореспонденция. Дали я е виждал, или не, е друг въпрос.
— Ако Тери не е изпращачът — обади се Марино, — кой е изтрил всички тия писма? И защо?
— Много точно — съгласи се Бъргър. — Точно преди да бъде убита. Точно преди Оскар да дойде тук на вечеря. Или някой друг ги е изтрил и е пъхнал лаптопите в килера?
— Ако Тери ги е изтрила — обади се Луси, — защото се е притеснявала, че някой може да ги види, е трябвало да изпразни кошчето за боклук. Дори идиотите знаят, че можеш да възстановиш изтритите файлове, ако още са в кошчето за боклук. Особено ако са изтрити наскоро.
— В това може да сме сигурни — намеси се Скарпета. — Независимо дали тя или някой друг е изтрил имейлите, Тери Бриджис не е очаквала да бъде убита миналата нощ.
— Не би могла да очаква собствената си смърт — подхвърли Луси. — Освен ако не е планирала да се самоубие.
— И след това е свалила примката от врата си? Не мисля — каза Марино, сякаш беше приел подхвърленото от Луси буквално.
— Не е имало никаква примка — намеси се Скарпета. — Тя е била удушена с гарота. Не е имало никакви възли.
— Трябва да разбера кой се крие зад Скарпета612 и каква снимка е изпратило това лице — каза Луси. — В кошчето за боклук няма джипеци или друг формат снимки. Може да е изтрила снимката, преди да изтрие всички тези писма, с което е изчистила диска.
— И тогава какво? — попита Бъргър.
— Тогава ще трябва да се опитаме да я възстановим от този лаптоп по същия начин, по който възстановихме текстовите й файлове в другия — обясни Луси. — Да направим същото, което видя, когато беше при мен.
— Някакво друго обяснение за снимката? — попита Скарпета.
— Ако тя, приемаме, че говорим за Тери, е влязла в приложената снимка от друг компютър, джобен например или изобщо друг компютър на друго място, тя няма да е в лаптопа, който е използвала за интернет.
— Точно това се опитвах да ти кажа — обади се Скарпета. — В кабинета й има магнитен захранващ кабел, който не става за нито един от компютрите, които са при теб. Трябва да има още един някъде.
— Трябва да идем в апартамента на Оскар — чу се гласът на Марино. — Моралес имаше ключ. Още ли е у него?
— Да — отговори Бъргър. — Още е у него. Оскар може да е там.
— Не вярвам и за секунда, че е там — чу се и гласът на Бентън.
— Говорил си с Моралес? — попита Бъргър. — Какво иска?
— Подозира, че Оскар е стигнал до извода, че ще го арестуват. Каза, че един от пазачите му бил казал, че Оскар не бил добре, след като Кей си тръгнала. Каза, и не забравяйте да вземете предвид източника, че Оскар се почувствал предаден от Кей. Чувствал се излъган и неуважен и бил доволен, че Тери не е видяла колко оскърбително се била държала Кей с него по време на прегледа. Била му сложила химикали и му причинила силни болки.
— Оскърбително? — попита невярващо Скарпета.
Водеха този разговор, забравили, че Луси е на телефона. Тя продължаваше да търси сред изтритите имейли.
— Това беше думата, която използва Моралес — чу се отново гласът на Бентън.
— Със сигурност не съм била груба и който и да е този Моралес, той знае много добре, че не мога да кажа какво е станало там вътре — каза Скарпета на Бентън. — И знае, че Оскар не е арестуван. Така че аз наистина не мога да се защитя, ако започне да подхвърля подобни думички насам-натам.