— Мобилният й телефон се проверява. — Това беше гласът на Марино. — Няма други телефони, блекберита или други машинки, които би могла да използва за влизане в интернет. Ако приемем, че описът, с който разполагаме, е точен. Само един телефон. Най-обикновен отварящ се телефон. Бил на кухненския плот и се зареждал. Плюс хендсфри, което също се зареждало.
Всички продължиха да обсъждат и изказват предположения. Настъпи малка пауза, когато Марино и Бъргър се свързаха с имейл доставчика на Скарпета612 и той им предостави информацията, която беше нужна на Луси.
— Паролата е „сифон“ — каза Бъргър. — Марино, можеш ли да се свържеш с охраната на „Джон Джей“ и да ги попиташ дали не са забелязали някой да стои пред сградата с класните стаи късно през нощта на двадесет и осми декември и вчера следобед към три?
— И в двата случая, на двадесет и осми и вчера следобед — обясни Бентън, — тя е била затворена заради часа и празниците.
— А охранителните камери? — попита Бъргър.
— Знаете ли какво мисля? — обади се Луси. — Мисля, че айпито е използвано нарочно, за да изглежда, че имейлите наистина са от леля Кей. Тя е свързана с „Джон Джей“, така че защо да не изпраща писма, като използва тяхната безжична мрежа? Важното е, че на онзи, който е откраднал самоличността на леля Кей, не му пука дали айпито ще бъде проследено, и вероятно е предполагал и дори се е надявал, че ще бъде. В противен случай това лице щеше да използва анонимно прокси — това е програма на отдалечен сървър, който хваща файлове за теб и маскира истинския ти адрес. Или някакъв друг вид анонимност, при която получаваш временен адрес винаги когато изпращаш имейл, така че хората да не могат да открият истинския ти интернет протокол адрес.
— Това е голямата ми битка — въздъхна Бъргър.
Любимото й оплакване от интернет.
За Луси да го чуе бе истинско удоволствие. Демонът, с който се бореше Бъргър, й беше добре познат.
— Престъпленията на бели якички, следенето, кражбите на самоличност — добави прокурорката. — Не мога да ви опиша колко ме е яд.
— А имаме ли информация за абонатната сметка на Скарпета612, Луси? — попита Марино, сякаш между тях не се бе случило нищо.
Беше само по-сдържан, което го правеше донякъде учтив. За разнообразие.
— Нещо повече за генеричния хост, който ми дадоха? — продължи той.
— Името е включено в описа като д-р Кей Скарпета. За адрес и телефонен номер са посочени нейните в Уотъртаун. Цялата достъпна за обществото информация — каза Луси. — Няма профил, няма опции, които биха накарали лицето, създало акаунта, да използва кредитна карта.
— Същата работа като с абонаментните сметки на Тери — чу се гласът на Бъргър.
— Милиони акаунти са такива — каза Луси. — В момента съм в Скарпета612 и единствените изпращани и получавани имейли са за и от Тери Бриджис.
— Не смяташ ли, че Тери е открила тази сметка, за да изглежда, че Кей й пише? — предположи Бъргър.
Луси отговори, без да спира да преглежда имейлите:
— Не съответстват на нито един от двата лаптопа, но това може да означава, че Тери или неизвестното лице не са носили някой от тях до „Джон Джей“, за да се възползват от безжичната мрежа. Но ти си права. Единствената цел на Скарпета612 е самозванецът да си пише с Тери Бриджис, което би потвърдило теорията, че Тери и самозванецът са едно и също лице… ако не беше едно-единствено нещо.
Нещото, за което говореше, беше на екрана пред нея.
— Говоря с вас, докато преглеждам акаунта на Скарпета612 — обясни тя. — А това е нещо наистина важно. Много важно.
Толкова важно, че Луси направо не можеше да повярва.
— Снощи в осем и осемнадесет Скарпета612 е написала имейл, който е запазила като чернова, но не е изпратила. Препращам го на всеки от вас за сведение и след секунда ще го прочета на глас. Това изключва Тери и Оскар като възможни автори. Чухте ли какво казвам? Този имейл изключва възможността някой от тях да е Скарпета612.
— Мамка му — чу се гласът на Марино. — Значи някой е писал имейл, докато тук е гъмжало от полицаи? Фактически по това време тялото й сигурно вече е било в моргата.
— Доколкото си спомням — намеси се Скарпета, — тялото й е пристигнало в моргата към осем.
— Значи някой пише имейл на Тери и по някаква причина решава да не го изпрати. — Луси се опитваше да разбере добре станалото. — Сякаш лицето по средата на писането по някакъв начин е разбрало, че Тери вече е мъртва. И после просто е запазило написаното като чернова.