— Или е искало ние да го намерим и да стигнем до това предположение и да извлечем съответното заключение — подхвърли Скарпета. — Не забравяйте, че не знаем каква част от това трябва преднамерено да ни води или по-скоро заблуждава.
— Моето предчувствие — включи се Бъргър — ми подсказва, че това е нарочно. Който и да се крие зад това, е бил достатъчно умен, за да разбере, че накрая ще стигнем до тези имейли. Лицето иска да видим онова, което виждаме сега.
— Да ни води за носа — съгласи се Марино. — И наистина действа. Чувствам се страшно воден за носа…
— Две неща са неоспорими — включи се и Бентън. — По времето, когато този имейл е написан и запазен като чернова, Тери вече е била мъртва от няколко часа. А Оскар вече беше в „Белвю“, така че определено не е изпращал писма на никого. Така че не може да е написал и този имейл, за който говориш. Луси? Би ли ни го прочела?
Тя зачете на глас:
„Дата: понеделник, 31 декември 2007 20:18:31
От: Скарпета
До: Тери
Тери,
След три чаши шампанско и малко от уискито, което струва повече от твоите книги, мога да бъда откровена. Всъщност ще продължа и ще бъда безмилостно откровена с теб. Това е новогодишното ми решение: да съм безмилостна.
Макар да смятам, че си достатъчно умна, за да разбереш отлично криминологичната психология, не мисля, че би могла да направиш нещо различно от това да преподаваш, ако настояваш да продължиш в тази област. Тъжният факт? Заподозрените, затворниците, жертвите никога няма да приемат едно джудже, а не знам и как ще реагират съдебните заседатели.
Би ли обмислила възможността да бъдеш помощник в моргата, където външният вид е без значение? Може би някой ден ще можеш да работиш при мен!
— Интернет протоколът не е на „Джон Джей“ — добави Луси. — Досега не сме виждали този адрес.
— Радвам се, че не е могла да получи този имейл — тъжно каза Скарпета. — Това е ужасно. Ако въпреки всичко не си ги е пращала сама. Оскар вероятно си е мислил същото. Радвам се, че нито той, нито тя са го прочели, радвам се, че не е било изпратено. Колко невероятно жестоко!
— Точно това исках да кажа — обади се Марино. — Този човек е боклук. Играе си игрички и се забавлява с нас. Това е написано за нас, за да се ебава с нас. Кой друг би видял този неизпратен имейл, освен хората, които разследват убийството на Тери? Написано е главно заради докторката. Мен ако питате, някой го е написал нарочно заради докторката.
— Луси, някаква представа докъде може да се проследи интернет протоколът? Какъв е адресът, щом не е „Джон Джей“?
— Всичко, с което разполагам, е набор цифри от интернет доставчика — отговори тя. — Те няма да ми кажат нищо, ако не се хакна в сървъра.
— Не чух това — обади се Бъргър. — Не си казвала подобно нещо.
25.
За пръв път, откакто Марино я нападна миналата пролет, Скарпета се озова насаме с него. Остави куфарчето за медицински експертизи до вратата на банята и двамата с Марино погледнаха раирания матрак под прозореца на спалнята. Пердетата бяха дръпнати. После заразглеждаха снимките как е изглеждало леглото, когато е пристигнала полицията, с меките секси дрехи на него. Сега, когато бяха само на сантиметри един от друг и нямаше хора, които биха могли да ги чуят, между двамата се възцари неловкост.
Големият показалец на Марино почука по снимката на дрехите върху идеално оправеното легло.
— Смяташ ли, че е възможно убиецът да е направил това, сякаш е изживявал някаква фантазия след случилото се? Да си е фантазирал как тя се докарва в червено за него или нещо подобно?
— Съмнявам се — отговори Скарпета. — Ако такова е било намерението му, защо не го е направил? Можел е да я накара да облече всичко, каквото поиска.
И също посочи с показалец снимката на дрехите: нейният беше по-малък и от кутрето му.
— Дрехите са сложени така, сякаш някой крайно организиран човек е планирал какво ще облече — каза Скарпета. — Точно както е приготвила всичко останало за вечерта: след методично обмисляне. Мисля, че така е правела всичко. Определила е точно времето за приготвяне на вечерята, вероятно е извадила виното от хладилника, така че да е с температурата, която е искала. Приготвила е масата, подредила е цветята, които е купила от пазара. Била е по пеньоар, може би току-що е взела душ.
— И си е избръснала краката, нали?
— Не е имало какво да бръсне — отговори Скарпета. — Не си е махала космите по този начин. За тази цел е ходела на дерматолог.