Снимките шумоляха: той ги преглеждаше и търсеше онези, които показваха вътрешността на килерите на Тери и чекмеджетата, които полицията не беше оставила така, както ги беше намерила. Със Скарпета започнаха да преравят чорапи и панталони, бельо и анцузи, всичко нахвърляно в безпорядък от многото ръце в латексови ръкавици. Полицията беше ровила и сред най-разнообразните обувки на високи платформи и с високи токчета, сандали, украсени с изкуствени диаманти, верижки и каишки за глезена в най-различни размери: от 32 до 35.
— Да си намериш такива, които ти стават, е едно от най-големите предизвикателства — отбеляза Скарпета, докато оглеждаше купчините обувки. — Истинска мъка. И съм готова да се обзаложа, че е купувала доста в интернет. Може би дори всички. — И върна едни украсени с капси чехли върху парчето мокет под релсата на гардероба, която, за разлика от всичко останало в апартамента, беше монтирана по-ниско, за да може Тери да я достига лесно.
— Също така държа на теорията си, че е била под влиянието на потребителските анализи. Въпреки малко предизвикателните си вкусове.
— На това бих му дал три звезди — каза Марино: държеше колан, който беше измъкнал от едно чекмедже. — Говориш за оценки на бельото? Всичко зависи от това кой го носи.
— „Виктория Сикрет“, „Фредерик ъв Холивуд“ — каза Скарпета. — Мрежести чорапи, панталонки с открит чатал, корсет. Носела е червен дантелен повдигащ сутиен под пеньоара и ми е трудно да си представя, че е не е носила бикини в същия стил.
— Какво ще рече повдигащ сутиен?
— Точно каквото подсказва името му. Целта му е да уголеми и подчертае.
— Аха. Онзи, дето убиецът го е срязал от нея. Не изглежда да е скривал нещо важно.
— Не. И не такава е била целта — каза Скарпета. — Точно затова го е носила, ако приемем, че не е бил идея на убиеца.
Прибра бельото в чекмеджето и за миг изпита омраза към Марино, като си спомни сумтенето и миризмата му, и стряскащата му сила. Едва по-късно я осъзна, когато натъртената плът започна да я боли: пареше и пулсираше чак до костите.
— Бельото и всичките тези презервативи… — подхвърли Марино.
Беше с гръб към нея и оглеждаше чекмеджето на нощното шкафче. Презервативите бяха прибрани от полицията.
— Видяла си снимките. Държала е повече от сто презерватива в горното чекмедже. Може би това е въпрос за Бентън, но ако е била маниачка на тема чистота…
— Не ако.
— С други думи, била е раздразнителна. Всичко е трябвало да бъде както трябва. Логично ли е човек като нея да има и тази дива страна?
— Имаш предвид някой маниакално натрапчив да обича секса?
— Аха.
Марино се потеше, лицето му беше червено.
— Логично е — отговори Скарпета. — Сексът е бил начин за облекчение на чувството й за безпокойство. Вероятно единственият приемлив начин за нея да се освободи от задръжките и да отстъпи контрола. Или по-точно да се самозаблуди, че е отстъпила контрола.
— Да де, отстъпвала го е, стига да съвпада с нейните планове.
— Което означава, че всъщност никога не се е отказвала от контрола. Вероятно просто не е могла. Обаче не е била програмирана по този начин. Дори когато сякаш е отстъпвала контрола, например по време на секс, всъщност не го е правела. Защото не Оскар или някой друг е решавал какво да купи. Съмнявам се, че той или евентуално другите й партньори са решавали какво да носи или дали да има косми по тялото. Или дори дали Оскар да има косми. Моето предположение е, че тя е решавала те какво могат или не могат да правят. И къде, кога и как.
Спомни си какво беше казал Оскар: че Тери харесвала тялото му съвършено скулптирано и съвършено гладко и чисто. Че обичала секса под душа. Че обичала да властва над нея, да я връзва.
— Тя е командвала — продължи Скарпета. — До самия край. Това е било забавното за човека, който я е убил — той е упражнявал пълен контрол над нея.
— Мен ако питаш, накрая Оскар просто не е можел да издържа — каза Марино и спря, преди да е казал още нещо.
Скарпета отиде до вратата на банята и загледа белия мрамор, френските позлатени смесители и ъгловата вана с подвижен душ и дръпната настрана завеса. Огледа полирания сивкав каменен под и си представи контузиите, които щеше да има Тери, ако убиецът я беше изнасилил на него; беше почти сигурна, че подобно нещо не се е случило. Тежестта на нападателя, дори да е бил не повече от петдесет килограма като Оскар, би причинила натъртвания в областите, опирали се в пода, особено ако китките й са били стегнати зад гърба.