— Хич ме няма по метричната система — обади се Марино.
— Тридесет и три инча — каза Скарпета. — Премерих я в моргата. Както знаете, хората с ахондроплазия имат ненормално къси крайници, но торсовете и главите им са с относително нормални размери като у другите възрастни и по тази причина изглеждат непропорционално големи. Затова малките хора могат да карат коли, без да седят на възглавници, но имат нужда от удължени педали, така че краката им да достигат газта, съединителя и спирачката. В случая на Тери нейният торс има почти същата дължина като този на Джейми и моя. За него съм залепила ето този конец. — Скарпета им го показа. — Това е точно дължината на Териния торс и съм я разположила така, че започва от седалката на стола и свършва ето тук.
Посочи синята лента, която придържаше конеца към стената, и продължи:
— Разстоянието между седалката и пода е петдесет и три сантиметра и тридесет и четири милиметра, което ще рече двадесет и един инча. Ако съберете осемдесет и три сантиметра и осемдесет и два милиметра и петдесет и три сантиметра и тридесет и четири милиметра, ще получите сто тридесет и седем сантиметра и шестнадесет милиметра или петдесет и четири инча. Оскар Бейн е висок сто двадесет и два сантиметра. С други думи, четиридесет и осем инча.
И посочи конеца, който обозначаваше неговата височина.
— По-нисък дори от седналата Тери — каза Бъргър, без да спира да пише.
— Точно така — потвърди Скарпета.
Взе „конеца Оскар“ от стената и направи същото с „конеца седналата Тери“, след това помоли Марино да ги вземе и да ги държи успоредно, като докосват пода.
После направи още снимки.
На вратата се появи Бентън заедно с един униформен полицай.
— Някой тук бил искал ескорт на стол до частен самолет, който ще лети до фабриката за бомби в Оук Ридж. Столът няма да се взриви или нещо подобно, нали?
— Донесе ли опаковките за уликата, за които помолих? — попита Марино.
— Доставки на място и веднага — усмихна се полицаят.
Скарпета помоли Марино да не мърда конците, обясни на Бентън какво правят и продължи:
— Ръцете му също са много къси — шестнадесет инча или четиридесет и един сантиметра от раменната става до върховете на пръстите, което му осигурява по-слаба опорна сила. Твоят обсег, Бентън, е двадесет и един сантиметра повече от неговия и ако ти беше стоял зад седналата Тери, щеше да се извисяваш над нея петдесет и един сантиметра, което би ти осигурило огромна опорна сила. При Оскар нещата са съвсем различни. Представи си някой с неговите размери да се опита да дърпа нагоре и назад с все сили, докато жертвата му рита на стола.
— Той дори не е на едно равнище с нея, когато го прави, така ли? Не виждам как би могъл да я удуши — съгласи се Марино. — Особено ако го е правил отново и отново, та тя да се свестява и след това отново да я души, докато пак изгуби съзнание, както каза ти. Няма значение колко тежка щанга може да вдигне от легнало положение.
— Да, май няма начин да го е направил той — каза Бъргър.
— Тревожа се за Оскар — каза Скарпета. — Някой опитвал ли е да се свърже с него?
— Говорих с Моралес — отговори Бентън — и го попитах дали някой знае къде е Оскар или дали е чувал за него. Отговори ми, че полицията разполагала с мобилния му телефон.
— Доброволно ли го е предал? — попита Скарпета.
— Да, заедно с множество други неща — отвърна Бентън. — Лошо, особено за телефона. Щеше ми се да е у него, защото не вдига телефона вкъщи, което не ме изненадва. Не знам как ще успеем да се свържем с него.
— Мисля, както вече казах, че трябва да се разделим — каза Бъргър. — Бентън? Ти и Кей се вижте с Моралес в дома на Оскар и огледайте. Аз и Марино ще се погрижим столът да бъде опакован както трябва. Ще се погрижим и намазките, които Кей е взела от тоалетката, и останалите улики да заминат направо в лабораториите. След това ще идем отсреща и ще проверим какво има да казва съседката за Джейк Лаудин.
Скарпета изнесе стола от банята и го остави пред полицая, който бе готов да го опакова и да го съпроводи до местоназначението му.
— Ако си още в апартамента на Оскар, когато свършим, ще се видим там — каза Бъргър. — Луси каза, че ще ми звънне, ако открие нещо важно.
26.
Оскар Бейн живееше на Амстердам авеню в десететажна сграда от безвкусни жълти тухли, която напомни на Скарпета фашистките сгради на Мусолини в Рим. Портиерът отказа да ги пусне до асансьора, докато Моралес не му показа значката си. Приличаше на ирландец, възпълен и побелял, облечен в униформа със същия зелен цвят като тентата пред входа.