— Не съм го виждал от Нова година — обясни портиерът и кимна към куфарчето на Скарпета. — Мисля, че знам защо сте тук.
— Така ли? — възкликна подигравателно Моралес. — И защо сме тук?
— Четох за това. Никога не съм я виждал.
— Имаш предвид Тери Бриджис? — попита Бентън.
— Ами да де, всички говорят за случая. Чух, че го били пуснали от „Белвю“. Не е хубаво, че го наричат как ли не. Човек изпитва съжаление към всеки, който е подложен на подобни подигравки.
Доколкото Скарпета знаеше, никой не беше чувал за Оскар и никой нямаше представа къде е в действителност и тя много се тревожеше, че някой може да го нарани.
— Значи ние портиерите сме петима и всички казват едно и също: тя никога не е идвала в тази сграда, защото поне един от нас щеше да знае. А той стана странен — добави портиерът.
Говореше на Скарпета и Бентън, защото очевидно не харесваше Моралес и не се опитваше много-много да го скрие.
— А не беше такъв преди — продължи мъжът, — и го знам това със сигурност, защото работя тук от единадесет години, а той живее в сградата от пет-шест. Преди беше дружелюбен, наистина мил човек. Изведнъж обаче се промени. Отряза си косата и я изруси. Стана като невен в главата, престана да говори и през повечето време си седеше вкъщи. А когато излизаше, го правеше в странни часове и беше нервен като сърна.
— Къде си държи колата? — попита Моралес.
— В подземния гараж зад блока. Много от живущите паркират там.
— Кога се случи? — попита Бентън. — Кога забелязахте промените у него?
— В началото на есента. През октомври вече започна да става очевидно, че нещо с него не е наред. Като знам сега за момичето, си обяснявам онова, което се питах тогава: в какво ли се е забъркал? Да го кажем другояче: когато двама души се съберат и единият се промени към по-лошо — а бе вие си решете.
— Денонощно ли има човек на входа? — попита Бентън.
— Двадесет и четири часа дневно седем дни в седмицата. Елате, ще ви заведа горе. Имате ключ, нали?
— Защо, вие нямате ли?
— Всъщност не. — Пръстът му в зелена ръкавица натисна бутона за повикване на асансьора. — Преди няколко месеца господин Бейн сам си смени патрона. По времето, когато започна да става странен.
Качиха се, портиерът натисна бутона за десетия етаж и продължи:
— Би трябвало да ни даде ключ. Трябва да имаме ключове от всички апартаменти в случай на извънредно положение, нали така? Не спряхме да му искаме, но все още не сме получили.
— Изглежда, милият Оскар не иска никой да му влиза в жилището — обади се Моралес. — Изненадан съм, че не сте го изхвърлили.
— Работата вече вървеше към сблъсък с управителя. Никой не иска подобно нещо, нали? Все се надявахме, че ще се вразуми. Съжалявам, че е толкова бавен. Най-бавният асансьор в града. Все едно някой горе на покрива ни дърпа с въже… Та както и да е, господин Бейн живее изолирано. Никога не му идват гости. Никога не е създавал проблеми, но искам да кажа, че започна да се държи малко необичайно по същото време, когато си боядиса косата. Не че е моя работа, но…
— Това единственият асансьор ли е? — попита Скарпета.
— Има и товарен. Молим живущите да използват него, когато си извеждат кучетата. Не всички са съгласни да са в един асансьор с куче. Пуделите са най-лошите. А кралските са отвратителни. Страх ме е от тях. Не се качвам на асансьора, ако някой от тях е вътре. По-скоро бих се возил с питбул.
— Ако някой се качи на товарния асансьор, ще го видиш ли? — попита Моралес. — Например, ако се опитва да се измъкне, без да го видят?
— Не виждам как може да стане. И от двата асансьора се слиза — и се качва де — през парадния вход.
— Значи няма друг начин за влизане в сградата? — настоя Моралес. — Сигурни ли сме, че Оскар не е дошъл тази вечер и никой не го е видял?
— Освен ако не се е качил по противопожарната стълба и не е влязъл през покрива — каза портиерът така, сякаш за да го направи, Оскар трябваше да е поне Човекът паяк.
На влизане Скарпета беше забелязала зигзагообразната стълба и площадките.
Асансьорът спря и излязоха във фоайето. Беше покрито със стар зелен мокет, а стените бяха светложълти. Скарпета погледна нагоре към пластмасовия купол със стоманени рамки и попита: