— Това ли е достъпът от покрива, за който стана дума?
— Да, госпожо, но трябва и стълба. От противопожарната стълба се стига само до апартаментите.
— Къде е стълбата?
— Някъде в мазето.
— Може ли да проверите дали все още си е на мястото? — попита Бентън.
— Разбира се. Обаче сигурно не е влязъл и излязъл оттук, защото иначе стълбата щеше да е под оберлихта, нали? Не мога да ви разбера. Да не би да искате да кажете, че трябва да имаме охрана и на покрива? В края на краищата са го пуснали от „Белвю“, нали?
Поведе ги по коридора към тъмната дървена врата на апартамента на Оскар, 10Б.
— Колко апартамента има на този етаж? — попита Скарпета. — Четири?
— Да, госпожо. Съседите му работят и ги няма през деня. Вечер също често излизат, защото нямат деца. Двама имат и други жилища в града.
— Ще ми трябва информация за тях — намеси се Моралес. — И не само за тях, а за всички, които живеят в сградата.
— Разбира се. Жилищата са четиридесет. По четири на етаж. Този е най-грозният, както виждате. Не бих го нарекъл мансарда, защото апартаментите не са по-хубави от онези на другите етажи. Но пък гледката е много по-хубава. От задните жилища Хъдсън се вижда много хубаво. Да ви кажа, наистина съм смаян. Господин Бейн със сигурност не прилича на такъв тип. Но пък кой ли прилича? А и започна да става странен, както ви казах. Ще ида да проверя за стълбата.
— Друже, едно малко уточнение — каза Моралес. — На господин Оскар Бейн не му е повдигнато никакво обвинение. Никой не казва, че е убил гаджето си. Така че внимавай какви ги приказваш за него. Разбрано?
Бяха стигнали вратата на Оскар и Моралес извади ключ — „Медеко“, за брава с четиристранно заключване. Скарпета забеляза и нещо друго, към което не искаше да привлича внимание, докато портиерът беше още при тях. Черна нишка, дълга петнайсетина сантиметра, на мокета точно под долната панта на вратата.
— Аз ще съм долу — каза портиерът. — Ако ви дотрябвам, в кухнята има вътрешен телефон. Наберете нула. На кого да се обадя за стълбата?
Моралес му подаде визитка.
На портиера, изглежда, не му се щеше да я взима, но нямаше избор. Тръгна обратно към асансьора, а през това време Скарпета сложи на пода куфарчето си, отвори го и раздаде на всички ръкавици. Вдигна нишката, огледа я с лупата и забеляза в единия край възел, покрит с нещо, което приличаше на безцветен восък.
Заподозря, че знае предназначението на нишката с възела, но вратата беше два пъти по-висока от Оскар и той със сигурност не би могъл да стигне до горния й край без помощ.
— Какво намери? — попита Моралес, взе нишката и я заразглежда с лупата.
— Ако трябва да направя предположение — обясни тя, — бих казала, че я е сложил на горния ръб на вратата, за да разбере дали е отваряна, докато го е нямало.
— Хитър дребосък. Май ще е по-добре да разберем все пак къде е стълбата. Как е стигнал до горния край на вратата?
— Знаем, че е параноичен — намеси се Бентън.
Скарпета постави нишката в плик за улики и я номерира, докато Моралес отключваше и отваряше. Алармата започна да вие, но той влезе и набра кода — беше записан на салфетка, после запали лампите.
— О, я вижте, тук има още една джаджа за прогонване на духове — подхвърли той насмешливо, наведе се и вдигна изправената на пода пред вратата телена закачалка. — Сега остава да видим черта от брашно, както правят откачалките, за да не би в къщите им да влязат извънземни.
Скарпета огледа двата края на изправената телена закачалка, след това огледа малкото сплескано парче восък в пликчето за улики.
— Вероятно така е успял да сложи нишката горе. Нанизал е навосъчения възел върху края на закачалката. На восъка има вдлъбнатина, която отговаря на диаметъра на телта. Я да видя дали съм права.
Излезе от апартамента и затвори вратата. Под нея имаше достатъчно разстояние, та закачалката да влезе. Пъхна я под вратата в апартамента и Моралес отвори.
— Луда работа! — каза Моралес. — Нямам предвид теб.
Всекидневната беше безупречна и мъжка: стените бяха боядисани в отсенки на тъмносиньото и украсени с красива сбирка от викториански карти и графики. Оскар си падаше по тъмни антики и английска кожа и очевидно беше маниакално пристрастен към устройствата за борба срещу контрола на съзнанието. Те бяха стратегически разположени навсякъде: от евтини спектрометри и радиочестотни сензори до такива за измерване на магнитни вълни. Предназначението им беше да откриват различни проследяващи честоти като инфрачервени, електрически и магнитни вълни.