Докато обикаляха из апартамента, откриха антени, парчета облицовано с винил олово, легени с вода и странни приспособления като метални плочки, покрити с алуминиево фолио и свързани с батерии, самоделни медни пирамиди, пластмасови каски, покрити със звукоизолираща пяна и завършващи на върха с малки парчета тръба.
Палатка от алуминиево фолио напълно покриваше леглото на Оскар.
— Устройства за смущаване на вълните — обясни Бентън. — Пирамидите и каската за блокиране на звуковите вълни и лъчевите енергии, включително психическата. Опитвал се е да създаде около себе си балон от силови полета.
Луси слезе от таксито пред кооперацията от червеникавокафяви тухли на Тери Бриджис, прехвърли найлоновата раница през рамо, плати сметката и загледа как Марино и един униформен полицай товарят в полицейския микробус един голям кашон. Не беше виждала Марино, откакто миналата пролет го заплаши в рибарската колиба, че ще му пръсне главата, и реши, че най-добрият подход е да отиде право при него.
— Това ли е полицаят, който ще придружи товара?
— Да — отвърна Марино.
— Записа ли си номера на фюзелажа и имената на пилотите? — попита тя ченгето. — Самолетът е на територията на „Сигначър“ на Ла Гуардия, Брент ще те чака на входа. Той е СП, ще носи черен костюм, бяла риза и синя вратовръзка. И панталони, разбира се.
— Какво е СП? — попита полицаят, докато затваряше задната врата на микробуса. — И какви са тия глупости, че носи панталони?
— Старши пилот, седи на лявата седалка и ще ти прави компания. Гледай да му кажеш, че носиш пистолет, в случай че си е забравил очилата. Без очила е сляп като прилеп. Затова носи панталони.
— Ха, ха, това трябва да мине за шега, така ли?
— Има двама пилоти. Според правилата на Въздушния контрол само единият трябва да вижда. Затова носят панталони.
Полицаят я изгледа тъпо, после се обърна към Марино:
— Кажи ми, че се бъзика.
— Не знам. Аз не обичам да летя. Вече не обичам.
Бъргър излезе и се спусна по петте стъпала в студения вилнеещ вятър. Беше без палто. Бръсна косата от лицето си, придърпа сакото, за да се защити от студа, и каза на Марино:
— Няма да е лошо да си вземем палтата.
Не каза нищо на Луси, но докосна ръката й, докато вървяха с него към тъмносинята „Импала“.
— Ще проверя безжичната мрежа, която е използвала Тери — каза Луси на Марино. — Кажи на полицая, който пази апартамента й, за да си нямам проблеми с него и да не завърша на пода с белезници на ръцете. А може и да не се наложи да влизам в жилището, ако цялата сграда е към същата мрежа. Но преди това имам да ви казвам някои интересни неща.
— Защо не седнем в колата? — предложи Бъргър. — Там поне не духа.
Двете с Луси се настаниха отзад, а Марино седна на предната седалка, запали двигателя и пусна парното. Микробусът със стола на Тери Бриджис се отдели от бордюра и потегли. Луси дръпна ципа на раницата, измъкна отвътре „Мак Бук“ и го отвори.
— Две важни неща — започна тя. — Първо, как Тери се е хванала на въдицата на Скарпета612, което и да е лицето. Интернет страницата на „Джон Джей“. Девети октомври, около месец след като Кей и Бентън стават преподаватели там. Тери, или който и да е влязъл в нея под псевдонима Лунаси, е оставил съобщение в един новинарски бюлетин на колежа с въпрос дали някой знае как да се свърже с леля Кей.
Бъргър си обличаше палтото и Луси долови финия аромат на подправки, бамбук и масло от цветове на горчив портокал — парфюма на Бъргър, от Лондон. Луси вече беше попитала за него, надяваше се, че това не е поредното симпатично нещо, останало от Грег.
— Бюлетинът се пази в архив — продължи Луси.
— Как успя да го намериш? — попита Марино и се обърна към тях. Чертите му бяха почти неразличими в мрака.
— Доста си отслабнал — каза Луси.
— Престанах да ям — отговори той. — Не разбирам как хората не са се сетили за това. Бих могъл да напиша книга по въпроса и да изкарам бая пари.
— Ами напиши. Книга с празни листове.
— Точно това мисля да направя. Никаква храна и празни страници. Ще свърши работа.
Луси усещаше как внимателният му поглед изучава нея и Бъргър. Марино имаше сензори, които му казваха къде са хората в отношенията помежду си и в отношенията си с него. В неговия начин на мислене всичко беше свързано.