Бъргър четеше написаното на екрана на преносимия компютър.
„Здравейте всички,
Казвам се Тери Бриджис. Завършила съм криминологична психология и се опитвам да се свържа с д-р Кей Скарпета. Ако някой има връзка с нея, бихте ли й предали моя имейл адрес? От миналата пролет се опитвам да я открия, за да взема интервю от нея за моята дисертация. Благодаря!
Луси прочете текста на глас за Марино.
После отвори друг файл и на екрана се появи снимката на Скарпета от днешната сутрешна колона на „Готам те пипна!“.
— Снимката в същия бюлетин ли е била? — попита Бъргър.
Луси вдигна лаптопа така, че Марино да може да види неласкателната снимка на Скарпета в моргата — как сочи някого със скалпела.
— Това е оригиналната снимка — обясни Луси. — Фонът не е премахнат с фотошопа. Ако си спомняте, снимката в „Готам те пипна!“ е само на леля и човек не може да добие ясна представа къде точно е направена. Обаче, когато си върнем фона, виждаме плот с монитор за охранителни камери, а зад него има шкаф с чекмеджета. Поиграх си малко със снимката и я поизчистих — тя отвори друг файл, — и стигнах до това.
Показа увеличеното изображение на пластмасовата маска, която покриваше лицето на Скарпета. В него се отразяваха неясните черти на друго лице.
Луси плъзна пръст по падчето и отвори още един файл. Сега изображението на отразеното във визьора лице беше по-ясно.
— Доктор Лестър! — възкликна Бъргър.
— Логично — обади се Марино. — Човек като нея би мразил докторката и в червата.
— Можем да установим някои неща, които може да имат или нямат връзка — продължи Луси. — Снимката, публикувана тази сутрин в интернет, е направена в Съдебномедицинската служба на Ню Йорк по време на случай или случаи в присъствието на доктор Лестър и тя е човекът, с когото леля разговаря. Очевидно доктор Лестър не е направила снимката, но знае кой я е направил, освен ако е пропуснала да забележи, че снимат колежката й.
— Знае тя, знае — каза Бъргър решително. — Пази си владенията като лешояд.
— Тази снимка я няма на страницата на „Джон Джей“, макар да е възможно да я има в интернет и някой почитател да я е пратил на „Готам те пипна!“.
— Откъде знаеш, че доктор Лестър не я е направила лично? — попита Марино.
— Ще трябва да вляза в нейния имейл, за да го установя — каза Луси.
— Не — намеси се Бъргър. — Това не е в стила на Ленора. Начинът й на действие в нейния нещастен живот е да уволнява хората и да се държи с тях така, сякаш нямат значение. Не да привлича вниманието към тях. Единственият човек, към когото отчаяно иска да привлече внимание, е тя самата.
— Тази вечер ги видях двамата да се държат много мило един с друг — подхвърли Марино. — С Моралес имам предвид. В парка на „Белвю“ до сградата за ДНК. Срещнаха се на една пейка за няколко минути, след като Бентън и докторката излязоха от моргата. Видях го, защото ги чаках, за да ги докарам тук. Моят прочит на станалото е, че доктор Лестър е искала да съобщи на Моралес какво е правила докторката в моргата и какво е открила. Освен това доктор Лестър прати есемес на някого, когато си тръгна през парка.
— Не съм сигурна, че това има някакво значение — възрази Бъргър. — Днес всички непрекъснато изпращат съобщения.
— Странно — обади се Луси. — Да се срещат в тъмния парк? Да не са…
— Опитах се да си го представя — отговори Марино. — Не можах обаче.
— Той има навика да се лепи за всички — каза Бъргър. — Може да са близки, но не са любовници. Бих казала, че тя не е негов тип.
— Освен ако не е некрофил — каза Марино сериозно, сякаш тази възможност наистина съществуваше.
— Подигравките са излишни — заяви Бъргър твърдо.
— Същността е — каза Марино, — че това ме изненада, защото не мисля, че е толкова близка с когото и да било, че да му изпраща текстово съобщение.
— Най-вероятно е изпратила съобщение на главния патолог — каза Бъргър. — Само предположение, но това повече й подхожда, особено ако може да му даде информация и да си припише нещо, което е направил друг.
— Да си покрие гърба, защото вероятно е пропуснала нещо — обади се Луси. — Затова веднага се е свързала с началника. Трябва да вляза в неговия имейл, за да разбера.
— Не — каза Бъргър още по-твърдо.
Рамото й беше здраво притиснато в Лусиното.