Луси така силно осъзнаваше всяко движение на Бъргър, звук и миризма, че се чувстваше като взела ЛСД — поне въз основа на онова, което беше чела за наркотика: усилен пулс, повишена телесна температура, смесени усещания като „чуване“ — на цветовете и „виждане“ на звуците…
— Сигурно е нещо такова — съгласи се Марино. — Тя е риба лоцман. Плува с акулите и събира останките, които изпускат. Не й се подигравам. Това е истината.
— Каква е връзката на Тери с всичко това? — попита Бъргър.
— Снимката е била изпратена на нея — отговори Луси. — По-точно на потребителската сметка Лунаси.
— Кой я е изпратил? — попита Бъргър.
— Скарпета612 й я изпраща в първия понеделник на декември, което ще рече 3 декември, и по някаква причина, малко нелогично според мен, Тери я изтрива. Онзи, който й я изпраща, също я изтрива, затова не се оказа в кошчето. Трябваше да я възстановя с помощта на неутралната мрежова програма.
— Искаш да кажеш, че снимката е изпратена на трети декември и двете страни са я изтрили веднага, в един и същи ден? — попита Марино.
— Да.
— Имало ли е съобщение към снимката? — попита Бъргър.
— Ей сега ще ви го покажа.
Луси плъзна пръст по падчето.
„Дата: понеделник 3 декември 2007 12:16:11
От: Скарпета
До: Тери
Тери,
Зная, че обичаш оригинални материали, така че приеми това като подранил коледен подарък за твоята книга. Но не искам да ми благодариш, че съм ти я дала, и ще отрека, ако ме попитат. Нито ще ти кажа кой я е направил — стана без мое разрешение (идиотът ми даде копие, убеден, че ще ми достави удоволствие). Моля те да преместиш снимката в уърдов файл и да я изтриеш от своя имейл, както аз току-що я изтрих от моя.
— Тери Бриджис е писала книга? — попита Марино.
— Не знам — отговори Луси. — Но на базата на онова, което с Джейми видяхме от дисертацията й, може да се каже, че е вървяла натам.
— Особено ако е повярвала, че всички тези материали идват действително от Кей — каза Бъргър. — А аз мисля, че е било точно така. Мисля, че Лунаси е била Тери. За протокола обаче ще кажа, че това е само предположение.
— Аз също мисля така — включи се Луси. — Очевидно важният въпрос е дали лицето, което се е представяло за леля ми пред Тери в тези имейли, има нещо общо с нейното убийство?
— А интернет протоколът? — попита Марино.
— А вие кога ще получите информацията от доставчика на интернет, за да идентифицираме клиента? Защото адресът, който получавам аз, е двадесет и някое си каре Горен Ийст Сайд, което включва Гугенхайм, Метрополитън и Еврейския музей. Това не помага за решаването на въпроса.
Луси знаеше точното място, но нямаше да е щедра. Бъргър не обичаше да се нарушават правилата, а тя имаше приятели сред общността на интернет доставчиците още от годините си в полицията и други, от още по-отдавна, да не говорим за общи познати. Онова, което беше направила, не се различаваше от това как ченгетата взимаха съдебно разпореждане, след като вече са отворили багажника на колата и са открили вътре сто килограма кокаин.
— Също така в този район, който е известен като Милята на музеите, се намира и кабинетът на дерматоложката доктор Елизабет Стюарт.
Лицето на Бъргър беше съвсем до нейното в мрака на задната седалка, парфюмът й й действаше като магия.
— В същия район? — попита Бъргър.
— Дерматоложката на звездите има апартамент, който заема целия трийсети етаж на сградата, в която е кабинетът й — обясни Луси. — Отсъства заради празниците. Кабинетът й ще бъде отворен чак в понеделник, на седми януари.
27.
Скарпета изчака с влизането в библиотеката, докато не успя да намери извинение да остане сама: обаждането на Луси й предостави тази възможност.
Тя остави Моралес и Бентън в спалнята, мина през гостната и влезе в библиотеката точно докато Луси й разказваше за съобщението на страницата на „Джон Джей“ и я попита дали е знаела за това. Докато оглеждаше лавиците с книги по психиатрия, тя отговори, че не е знаела, и добави:
— Съжалявам, че чувам подобно нещо. Всичко, което чувам, ме кара да съжалявам. Съжалявам искрено. Ще ми се да бях знаела, че се опитва да ме намери.
Не виждаше книгата, за която й беше казал Оскар: „Преживелиците на психиатричния лекар“, в която твърдеше, че е скрил компактдиска. Съмненията й в него се умножиха. Каква игричка играеше с нея?
— А тазсутрешната снимка в интернет — продължи Луси — е направена тук, в нюйоркската морга. В момента си разговаряла с доктор Лестър. Това подсеща ли те за нещо?