Беше очаквала, че ще намери Луси там да споделя с Бъргър какво се е случило в хотелската стая в Шчечин, да разкрива подробности, които Скарпета не знаеше.
Беше почувствала, че вече не е център на живота на племенницата си. Или може би беше очаквала, че един ден вече няма да бъде. Това беше истината, нейната егоистична истина.
Скарпета каза на Бентън, че Луси иска да говори с него, и добави:
— Аз ще отида да прегледам шкафовете му. — Това беше нейният начин да му даде знак.
— Ще съм в хола — каза Бентън, докато набираше номера на мобилния си телефон.
Скарпета усещаше, че Моралес я гледа, докато влиза в банята на Оскар. Колкото повече се запознаваше с начина на живот на Бейн, толкова по-потисната се чувстваше заради влошеното му психическо състояние. Шишенцата в шкафа за лекарства сочеха, че вярва в своите собствени кошмари, датите по лекарствата с рецепти потвърждаваха и времевата рамка.
Откри лизин, пантотенова и фолиева киселина, аминокиселини, калций, йодин, кафяви водорасли — хранителни добавки, приемани от хора, които са пострадали от радиация или се страхуват, че са. Под мивката имаше големи бутилки бял оцет, който Оскар сигурно добавяше към ваните си. В началото на миналия октомври беше получил рецепта за есзопиклон, който се използваше за лекуване на безсъние. Оттогава два пъти беше купувал лекарства с нея, вторият на двадесет и седми декември в аптека от веригата „Дуейн Рийд“. Името на лекаря, предписал сънотворното, беше Елизабет Стюарт. Скарпета щеше да й се обади, но не сега и не оттук.
Започна да преглежда един малък шкаф, където Оскар съхраняваше лекарствата без рецепта и средства за първа помощ като бинтове, спирт за разтривки, марли и гел „Акуалайн“. Тъкмо го разглеждаше, когато Моралес влезе. Неотвореното бурканче нямаше етикет с цена, така че нямаше представа откъде може да е купено.
— Това не е ли нещо като вазелин? — попита Моралес.
— Нещо подобно — отговори тя.
— Смяташ ли, че лабораторията може да определи дали е същото вещество, намерено във вагината й?
— Това по-често се употребява като лечебен мехлем — каза Скарпета. — За лечение на изгаряния, възпалена и подсечена кожа, контактен дерматит, екземи и така нататък. Между другото, Оскар не страда от нищо подобно. Гелът е популярен сред бегачи, туристи, колоездачи. Можеш да го купиш от всяка аптека или дрогерия.
Прозвуча така, сякаш защитава Оскар Бейн.
— Да, знаем, че малкият Оскар е голям бързоходец, какъвто ни е дюстабанлия. Портиерът казва, че почти всеки ден излизал с мъничкото си екипче независимо какво е времето. Стълбата е на покрива — странно, нали? Никой в сградата няма представа защо. Аз обаче си мисля, че малкото човече се е качило по противопожарната стълба и е влязло през някой прозорец, след това е излязло през вратата към покрива и е издърпало стълбата. Това обяснява защо е на покрива.
— Защо му е да прави това?
— За да влезе. — Моралес я гледаше настойчиво.
— Отварянето на прозореца няма ли да включи алармата? — попита тя.
— Била е изключена. Обадих се в охранителната фирма, за да про-у-ча. Малко след като Оскар е излязъл от „Белвю“, бум, алармата е спряна. От фирмата позвънили в жилището, обадил се мъж, обяснил, че станало случайно, и казал паролата. Алармата не е толкова силна. В сградата няма да я чуят, особено ако е изключена бързо. Какво мислиш?
— Нямам нито една мисъл по този въпрос.
— Глупости, ти имаш мисли за всичко, доктор Си Ен Ен. Затова си известна. Прочута си заради всичките удивителни мисли, които ти идват.
Той се приближи до шкафа, като я забърса с рамо, и взе бурканчето „Акуалайн“.
— По химически път можем да определим дали е същото вещество като изваденото от тялото, нали?
— Със сигурност може да се определи какво не е — отговори тя. — Например желе „К & Ж“, което има определени антисептични и предпазващи добавки като натриева основа или метилпарабен. „Акуалайн“ не съдържа предпазващи добавки, а основно минерално масло и петролатум. Сигурна съм, че нищо подобно не е намерено в апартамента на Тери. Най-малкото не е в описа от обиска, а аз прегледах шкафа с лекарствата и огледах жилището. Ти би трябвало да знаеш най-добре.