Тя се смая от Род Стюарт, който запя „Мислиш ли, че съм секси?“. Така звънеше джобният му компютър — тежък и скъп. Той натисна бутона на слушалката и се обади.
— Ало?
Тя излезе и намери Бентън в библиотеката. Държеше „Бандата с въздушния стан“.
— Става дума за машина, с която през 1812 г. според един болен, Джеймс Тили Матюс, са контролирали съзнанието му. Добре ли си? Не исках да се намесвам. Реших, че ще ме извикаш, ако искаш да го направя на трътка.
— Той е истински задник.
— Разбрах го много добре. Та ти разправях за бандата със стана. Този апартамент сякаш е излязъл от това описание. Кралската психиатрична болница „Бедлам“.
— Зная.
Погледите им се срещнаха. Той сякаш чакаше тя да му каже нещо.
— Ти знаеше ли, че Оскар е имал в отделението чанта с дрехи, в случай че реши да си тръгне? — попита тя. — И че снощи Моралес го е довел тук?
— Знаех, че Оскар може да си тръгне веднага щом пожелае — отговори Бентън. — Всички го знаехме.
— Мисля, че това е необичайно. Сякаш Моралес едва ли не го е окуражавал да си върви, искал е да се махне от болницата.
— Защо мислиш така?
— Заради някои неща, които каза.
Тя хвърли поглед към отворената врата, да не би Моралес внезапно да влезе.
— Например усещането, че докато е карал Оскар от местопрестъплението, са водили големи преговори.
— Това не е необичайно.
— Разбираш в какво затруднение се намирам — каза тя и пак заоглежда книгите. Пак остана разочарована.
Оскар беше казал, че книгата с компактдиска ще е във втората библиотека вляво от вратата, на четвъртата лавица. Нямаше я. Четвъртата лавица беше пълна с натрупани една върху друга архивни кутии с етикети „Брошури“.
— Според теб какво трябва да има в сбирката си, а го няма? За да е по-пълна — подхвърли Бентън неизвестно защо.
— Защо питаш?
— Един пазач, Джеб, ми разказва разни неща. За съжаление разказва на много хора разни работи, но днес със сигурност не е искал да пострадаш, когато беше в амбулаторията, и изобщо не е бил доволен, че си го накарала да излезе. Когато се обадих и открих, че Оскар го няма, си побъбрихме с Джеб. Както и да е, какво липсва в колекцията на Оскар?
— Изненадана съм, че няма „Преживелиците на психиатричния лекар“ от Литълтън Уинслоу.
— Интересно — каза Бентън. — Много интересно как се сети за това.
Тя го дръпна за ръкава и клекнаха пред втората библиотека. Скарпета започна да вади напосоки архивни кутии от най-долната лавица. Чувстваше се объркана, сякаш си е изгубила джипиеса и всичко, което може да й каже коя от посоките е правилната. Не знаеше кой е луд и кой не е, кой лъже и кой казва истината, кой говори и с кого, и кой ще е следващият, който ще се появи и когото не би трябвало да вижда. Отвори една кутия и видя сбирка брошури от XIX век за механически ограничители на движението и водолечението.
— Би трябвало да я има — каза Скарпета.
— Причината да я няма е, че такава книга не съществува — каза Бентън, наведен до нея над брошурите.
Раменете им се допираха и физическото му присъствие я успокояваше. Имаше нужда да го усети.
— Не и от този автор. Авторът на „Преживелиците на психиатричния лекар“ е Монтегю Ломакс, написал е книгата си петдесет години след като Литълтън Уинслоу, син на Форбс Уинслоу, създава своята прочута „Оправдание на лудостта“ или „Наръчник на лудостта“.
— Защо му е на Оскар да лъже?
— Защото не се доверява на никого. Наистина вярва, че го шпионират. Може лошите да чуят къде е скрил единственото си доказателство, така че и с теб разговаря с недомлъвки. Ако те е достатъчно грижа за него, ще дойдеш в тази библиотека, както всъщност го направи, и ще го разбереш. Причините може да са много.
Скарпета отвори друга кутия, пълна с брошури за „Белвю“. Извади справочник за гледане на болни и вътрешноболничен справочник за служителите между 1736 и 1894 г. Вдигна купчинка лекции и брошури от 1858.
На дъното на кутията лежеше флашка с шнурче.
Тя си свали ръкавиците, уви флашката в тях и я даде на Бентън.
Изправи се и още преди да се е обърнала, почувства, че Моралес е зад тях на вратата. Надяваше се, че не я е видял да увива флашката.
— Трябва веднага да тръгваме — каза той.
В ръцете си държеше хартиен плик за улики, запечатан с червена лепенка. Бентън сложи кутията на мястото й и се изправи.