Не държеше увитата в ръкавиците флашка. Сигурно я беше пуснал в джоба си.
— Джейми и Марино са от другата страна на улицата. Не на тази, а срещу апартамента на Тери в Мъри Хил — обясни Моралес нетърпеливо. — Свидетелката, която се обади за проявената към животни жестокост, не си вдига телефона и интеркома. Лампите на входа на кооперацията не светят, а външната врата е заключена. Марино каза, че когато ходил там преди това, не била заключена.
Излязоха от апартамента на Оскар. Моралес не си направи труда да включи алармата.
— Там има противопожарна стълба и капак за покрива — продължи напрегнато. — Капакът бил отворен и подпрян.
Не си направи и труда да заключи.
28.
Един от обитателите, мъжът в апартамент 2В на втория етаж, се беше върнал — когато заобиколи сградата отстрани, Марино видя зад щорите потрепващата светлина на телевизор.
Знаеше името на наемателя, защото знаеше имената на всички. До момента обитателят на апартамента, двадесет и осем годишен интернист в „Белвю“, не отговаряше на интеркома.
Марино опита отново. Бъргър и Луси стояха до него на студения вятър, гледаха и чакаха.
— Доктор Уилсън — заговори Марино, натиснал бутона на интеркома, — отново е полицията. Не искаме да влезем в сградата насила.
— Не казахте какъв е проблемът — чу се мъжки глас от високоговорителя до вратата.
— Аз съм детектив Марино от Нюйоркското полицейско управление — повтори Марино, докато хвърляше ключовете от колата на Луси. — Трябва да влезем в 2Б. Апартаментът на Ива Пибълс. Ако погледнете през прозореца към улицата, ще видите цивилната ми „Импала“. Една полицайка ще пусне полицейските светлини зад решетката на предния капак, за да се уверите, че става дума за полицейски автомобил. Разбирам, че не ви се иска да отключите вратата, но не желаем да я разбиваме. Когато влязохте във входа, видяхте ли вашата съседка?
— Нищо не мога да видя. Навън е тъмно — отговори гласът.
— Елементарно, Уотсън — изсумтя Марино, като пусна бутона, така че д-р Уилсън да не може да го чуе. — Пуши трева, искате ли да се обзаложим? Затова не иска да ни пусне да влезем. — После пак натисна бутона: — С доктор Уилсън ли говоря?
— Няма да отговарям на въпросите ви и няма да отворя външната врата. Не и след станалото от другата страна на улицата.
Един от прозорците се плъзна и се отвори, щорите помръднаха.
Марино беше сигурен, че този тип се е надрусал до козирката. Госпожа Пибълс му бе казала, че съседът й пуши трева. Кучи син. Повече се притесняваше да не бъде обвинен за притежанието на наркотици, отколкото, че възрастната вдовица в апартамента срещу неговия може да е загазила.
— Господине, трябва веднага да отключите входната врата. Ако погледнете през прозореца, ще видите, че лампите край външната врата не светят. Вие ли ги загасихте, когато сте се прибрали?
— Не съм пипал никакви лампи — отговори мъжкият глас, вече по-изнервено. — Откъде да знам, че сте от полицията?
— Нека аз да опитам — намеси се Бъргър. — Доктор Уилсън? Аз съм Джейми Бъргър от районната прокуратура. Трябва да проверим вашата съседка, но не можем да го направим, защото не искате да ни пуснете в сградата.
— Ако докарате няколко истински патрулки, може би ще си променя мнението.
— Това май само влоши нещата — каза Марино на Бъргър. — Той си седи там вътре и пуши трева, гарантирам го. Точно затова отвори шибания прозорец.
Луси беше седнала в колата на Марино и ярките мигащи синьо-червени светлини започнаха да хвърлят отблясъци по улицата.
— Не съм впечатлен — обади се пак гласът. — Всеки може да си купи подобни джаджи.
— Знаете ли какво, доктор Уилсън — каза Марино в микрофона на интеркома, — ще ви дам един номер и когато се обади диспечерът, кажете му, че тук пред сградата има един тип, който казва, че е детектив П. Р. Марино. Съгласен? Поискайте да го потвърди, защото те знаят, че в момента съм точно тук заедно с помощник районния прокурор Джейми Бъргър.
Мълчание.
— Няма да се обади — въздъхна Бъргър.
Луси се върна при тях.
— Ще ми направиш ли още една услуга, докато кисна тук да го увещавам? — попита Марино.
Помоли я да се върне в колата и да повика диспечера по радиостанцията. Тя го попита къде му е преносимата радиостанция и откога полицията вече не използва подобни средства за връзка. Той й отговори, че я е оставил в колата и че може да му я донесе, след като поиска помощ в цивилна кола и инструменти за разбиване на врата, включително таран. Тя отговори, че вратата е стара и може да се отвори и с кози крак, а той обясни, че иска нещо повече от кози крак, та да изскочат очите на оня кур сплескан, надрусаното до козирката докторче на втория етаж, като види турботарана, каквито използват за издънване на вратите на наркоманските свърталища, където се друсат с крек. Тогава можело и да не се наложи да го използват, защото задникът щял да отвори. Каза й за всеки случай да поиска и линейка, ако Ива Пибълс случайно се нуждае от помощ.