Стари дървени венециански щори покриваха всички прозорци. Луси натисна един клавиш на компютъра на бюрото и екранът се изпълни с нещо, което приличаше на страницата на „Готам те пипна!“, но обезумяла.
„Готам те пипна!“ се преподреждаше на „матоГ ет анпип“, а крайбрежната ивица на Ню Йорк беше черна на яркочервен фон, коледната елха от Рокфелер Сентър бе забита с върха надолу в Сентръл Парк, в същото време бушуваше снежна буря и проблясваха светкавици и се чуваше тътен на гръмотевици, които се забиваха право в магазина за играчки от веригата „Ф.А.О. Шоарц“ точно в мига, когато Статуята на свободата сякаш се взривяваше.
Бъргър мълчаливо гледаше от прага. После се вторачи в Луси.
— Хайде — каза Луси на Марино и му даде знак, че ще ги прикрива с Бъргър, докато той претърсва жилището.
Марино провери кухнята, банята за гости, трапезарията, след това се изправи пред затворената врата, която водеше към основните помещения. Завъртя направената от шлифовано стъкло топка, бутна вратата с крак и „обходи“ помещението със стиснатия в ръце пистолет. Беше празно. Широкото двойно легло беше оправено и покрито с изпъната покривка с избродирани кученца. На нощното шкафче стоеше празна чаша. В ъгъла имаше малка клетка за пренасяне на животни, но нямаше и следа от куче или коте.
Лампите от двете нощни шкафчета бяха свалени и сложени от двете страни на една отворена врата и черно-белите керамични плочки зад нея. Марино зае позиция от едната страна на вратата, описа полукръг с пистолета и го насочи напред — и забеляза в банята някакво леко, едва доловимо движение. Движението се повтори и той влезе.
Слабото голо тяло на Ива Пибълс беше провесено на златист шнур, стегнат около шията й и завързан за кука на тавана. Китките и глезените й бяха здраво стегнати с прозрачни пластмасови каишки, пръстите на краката едва докосваха пода. Студеният въздух, който нахлуваше през прозореца, създаваше призрачни трептения, при които тялото леко се завърташе в едната посока, после в другата, а въжето се завиваше и отвиваше отново и отново.
Скарпета се страхуваше, че човекът, убил седемдесет и две годишната Ива Пибълс и Тери Бриджис, може да е Оскар Бейн.
Тази мисъл й дойде в мига, когато влезе и видя лампите на пода и тялото на златистия шнур, свален от едно перде в трапезарията и вързан за куката на тавана. Алабастровият абажур беше сложен във ваната върху купчина дрехи. От мястото, откъдето снимаше, можеше да определи, че са срязани по шевовете и свалени от жертвата, след като ръцете и краката й са били вързани, най-вероятно докато е била още жива. На затворения капак на тоалетната имаше ясни отпечатъци от обувки с отличителни шарки на подметката. Изглежда, нападателят бе стъпил там, за да стигне до абажура и куката. От тази височина някой с ръст метър и двадесет и два можеше да се справи без затруднения, особено ако е силен.
Ако все пак Оскар Бейн беше убиецът, Скарпета беше стигнала до погрешна оценка отчасти основавайки се на онова, което й беше разкрила рулетката. Държеше на почтеността си на лекар, но когато умираха хора, нямаше място за грешки и поверителност. Може би бе трябвало да сподели част от наученото с полицията и преди всичко да предотврати напускането му на „Белвю“. Да, можеше да даде на Бъргър причина да го арестува. Би могла да каже много неща и не на последно място, че Оскар беше фалшифицирал нараняванията си, беше излъгал полицията за тях, беше излъгал за другия човек в жилището на Тери, беше излъгал и защо палтото му е в колата, и за книгата с компактдиска в библиотеката.
Тогава Ива Пибълс най-вероятно нямаше да се полюшва от тавана.
Скарпета беше действала прекалено много като лекар на Оскар. Беше направила грешката да изпитва към него загриженост и съчувствие. Би трябвало да стои настрана от заподозрените, да се занимава само с хора, които не могат да страдат повече.
Бъргър стоеше пред банята, защото имаше опит с местопрестъпленията и нямаше защитен костюм за еднократна употреба като Скарпета. Не беше от хората, които да позволят на любопитството да победи способността й да преценява хладнокръвно, и знаеше много добре какво да прави и какво не.