— Марино и Моралес са с единственото лице, което в момента си е у дома — каза тя. — Млад мъж, когото никога не бих си избрала за личен лекар и както научих, в чието жилище температурата е десет градуса, защото прозорците са отворени, но тревата още може да се подуши. Отвън поставихме полицейски постове, за да не може никой да влезе в сградата, а Луси се оправя с компютъра в хола.
— Съседът — попита Скарпета — не е ли забелязал, че капакът към покрива е отворен и че всички лампи са загасени? Кога се е прибрал?
Тя все още оглеждаше, без да докосва нищо. Тялото продължаваше да се полюшва на неравномерното осветление от лампите.
— Онова, което разбрах досега, е следното — отговори Бъргър. — Казва, че се прибрал около девет и че осветлението работело и капакът не бил отворен. Заспал пред телевизора и не е чул нищо.
— Естествено — изсумтя Скарпета.
— Стълбата за покрива се съхранява в общ килер тук горе. Същият сценарий като от другата страна на улицата. Бентън каза, че стълбата наистина е на покрива. Изглежда, нападателят или е познавал сградата, или е бил запознат изобщо със сгради като тази и отсрещната, и е намерил стълбата. Излязъл е през покрива и след това е издърпал стълбата.
— Има ли теория как е влязъл?
— За момента теорията гласи, че трябва да го е пуснала да влезе. Докато се е качвал към апартамента й, той е загасил осветлението. Трябва да го е познавала и да му се е доверявала. И още нещо. Съседът твърди, че не е чул нищо. Това е интересно. Може би не е пищяла?
— Нека ти кажа аз какво виждам — предложи Скарпета, — а след това ще може да си отговориш на въпросите. Първо, без дори да я доближавам, от моравото й лице, от увисналия от устата език и острия ъгъл на клупа високо под брадичката й зад дясното ухо, както и от отсъствието на други белези от душене, смятам, че причината за смъртта вероятно е асфиксия чрез обесване. С други думи, не очаквам да открием, че първо е била удушена, а след това трупът й е провесен на вързания за куката на абажура шнур за перде.
— Все още не мога да си отговоря на въпроса — каза Бъргър. — Не мога да разбера защо не е крещяла с все сили. Някой ти връзва ръцете и краката с пластмасови белезници страшно стегнато, а ти си гола…
— Не са белезници. Приличат на същата каишка, която е използвана за връзването на ръцете на Тери Бриджис. И също както в нейния случай дрехите са срязани, за да бъдат свалени. — Скарпета посочи ваната. — Мисля, че убиецът иска ние да знаем хронологията на онова, което върши. Май прави всичко възможно, за да ни стане напълно ясно. Дори е оставил лампите по местата, където ги е сложил, за да можем да виждаме, след като единствената светлина в банята е идвала от абажура, който е свалил и оставил във ваната.
— Предполагаш, че е поставил лампите по този начин специално за нас?
— Първо за себе си. После ги е оставил, за да предизвика потрес. За да шокира.
— Малко като в Гейнсвил. Отрязаната глава на лавицата за книги — измърмори Бъргър, втренчена в тялото, което продължаваше неспирните си подигравателни пируети.
— Да, нещо подобно — съгласи се Скарпета. — Това несекващо завъртане и връщане на тялото обратно. Тъкмо то може да е причината прозорецът да е отворен. Мисля, че това е била последната мазка на четката, преди онзи да си тръгне.
— Изкуствено да ускори охлаждането на тялото.
— Не мисля, че е давал и пет пари за това. — Скарпета поклати глава. — Мисля, че е отворил прозореца, за да може нахлуващият студен въздух да прави точно това, което прави. Да я кара да танцува.
Бъргър безмълвно гледаше как тялото бавно танцува.
Скарпета извади от куфарчето за съдебномедицински експертизи фотоапарат и два цифрови химически термометъра.
— След като навсякъде около нас има сгради — продължи тя твърдо, — той сигурно е пуснал щорите, докато е вършел мръсната си работа. Иначе някой би могъл да види цялото мъчение. Или да го заснеме с мобилен телефон и да го качи в Ютуб. Бил е достатъчно безчувствен, за да вдигне щорите, преди да си тръгне, за да може вятърът свободно да влиза и да създава специалните му ефекти.
— Съжалявам, че се наложи да се срещнеш по този начин с Марино — подхвърли Бъргър; усещаше гнева на Скарпета, но не и причината за него.
Скарпета не каза нищо. Настроението й нямаше нищо общо с Марино. Тя вече се беше справила с драмата и поне за момента имаше чувството, че е приключила с нея. В момента това не беше важно. Бъргър не беше запозната с поведението на Скарпета на местопрестъпленията, защото не беше работила с нея и нямаше представа каква може да е, когато се сблъска с толкова откровена жестокост. Особено когато се тревожи, че смъртта е могла да бъде предотвратена, че е можела да помогне да не се случи.