— Искаш ли да записваш? Околната температура е четиринадесет градуса. Телесната температура е тридесет и един градуса и осем десети. Не ни дават много информация, след като тя е слаба и гола, а помещението непрекъснато изстива. Вкочаняването още не е настъпило. Охлаждането забавя настъпването му. Знаем ли точно в колко часа е звъннала на сто и дванадесет?
— Точно в осем и четиридесет и девет — отговори Бъргър, докато си водеше бележки. — Онова, което не знаем, е кога точно е била в магазина за животни. Само че е приблизително час преди да се обади в полицията.
— Бих искала да чуя записа.
Скарпета сложи ръцете си на хълбоците на трупа, за да спре бавните му движения. Огледа го по-внимателно с помощта на фенерчето и забеляза в областта на вагината лъскави остатъци.
— Знаем, че е казала, че според нея мъжът, когото срещнала, е Джейк Лаудин. Така той се явява последният човек, който я е видял жива…
— Въпросът е дали наистина е бил последният. Знаем ли дали е могло да има някаква лична връзка между Джейк Лаудин и Тери Бриджис?
— Възможна връзка, която може и да е просто съвпадение.
Бъргър започна да й разказва за разговора на Марино с Пибълс, за кученцето, което Тери не искала, Айви. Продължи с обяснението, че не е ясно кой е подарил болното кученце на Тери. Може би Оскар. Или някой друг. Може би е било купено от някой от магазините на Джейк Лаудин — трудно било да се разбере, дори по-скоро невъзможно.
— Няма нужда да ти казвам, че е много разстроен — каза Бъргър. Имаше предвид Марино. — Това е най-лошото, от което се страхуват ченгетата. Разговаряш със свидетел и после го убиват. Сега ще се тревожи, че може би е могъл да направи нещо, за да го предотврати.
Скарпета продължаваше да държи тялото, за да не се движи, и оглеждаше по-отблизо желатиноподобния материал, заплетен на бучици в сивите пубисни косми и гънките на лабиите. Не искаше да затваря прозореца, не и преди полицаите да го обработят с които криминологични методи решат, че е най-добре.
— Някакъв вид смазочен материал — отбеляза тя. — Може ли да попиташ Луси дали самолетът й вече е излетял от Ла Гуардия?
За да не вика през апартамента, Бъргър й се обади и каза:
— В този случай лошият късмет е добър. Нека да изчакат. Имаме още нещо, което трябва да стигне там… Прекрасно! Благодаря.
Затвори телефона и се обърна към Скарпета:
— Предупреждение за ураганни ветрове с променлива посока. Още не са излетели.
29.
Отпечатъците от обувки, свалени от седалката на тоалетната в банята на Ива Пибълс, съвпадаха напълно с шарката на маратонките, които Оскар Бейн беше носил миналата вечер, когато уж бил открил тялото на Тери Бриджис.
По-инкриминиращи бяха пръстовите отпечатъци, свалени от алабастровия абажур във ваната. Бяха на Оскар. Малко след полунощ беше издадена заповед за арестуването му и по интернет и радиото беше даден сигнал за тревога.
Сега Дребосъка убиец се превърна в Дребосъка чудовище и полицията из цялата страна го търсеше. Моралес беше подал сигнал в Интерпол в случай, че Оскар успее по някакъв начин да се измъкне от охраната на летищата и границите и избяга от страната. Имаше много съобщения от хора, които го били видели. Последните новини в три сутринта твърдяха, че много малки хора, особено младите, си стоят вкъщи заради страх от тормоз и дори по-лошо.
Малко преди пет сутринта Скарпета, Бентън, Моралес, Луси, Марино и една детективка от Балтимор, която настояваше да се обръщат към нея на фамилия — Бакарди, се намираха в хола на мансардния апартамент на Бъргър. Бяха там вече почти четири часа. Масата за кафе беше отрупана със снимки и папки, чаши за кафе и пликове от близкия денонощен деликатесен магазин. Кабелите покриваха пода от контактите на стените до преносими компютри.
Луси седеше по турски в ъгъла на извития диван и от време на време хвърляше поглед към Моралес: чудеше се дали е права за онова, което си мисли. Бъргър имаше бутилка ирландско малцово „Нейпъг Касъл“ и малцово шотландско „Брора“ — виждаха се ясно зад стъклените врати на барчето точно срещу нея. Тя ги забеляза веднага щом влязоха, а когато Моралес забеляза, че ги е забелязала, отиде до барчето, погледна ги и подхвърли:
— Ето момиче с моите вкусове.
Начинът, по който го каза, създаде у Луси болезнено усещане, от което не можеше да се отърве, и й беше трудно да се съсредоточи върху каквото и да било. Когато с Бъргър четоха предполагаемото интервю, в което Скарпета уж беше казала, че пие алкохол, който струва много повече от учебниците на Тери… Как бе възможно Бъргър да държи в барчето си тези крайно скъпи и редки уискита и да не спомене и дума за това?