— Също така не може да се пренебрегне фактът, че изчезна — каза Марино. — Той няма как да не знае, че го търсим, но е предпочел да стане беглец. Можеше да се предаде. Това би било в негов интерес. Така щеше да е в безопасност.
— Говорите за дълбоко параноичен човек — обади се Бентън. — Нищо на света не може да го убеди, че е по-безопасно да се предаде.
— Може и да не е така — намеси се Бъргър, гледаше Скарпета.
Тя преглеждаше снимки от аутопсията и не забеляза замисления й поглед.
— Не мисля. — Бентън поклати глава, сякаш знаеше какво се върти в главата на Бъргър. — И заради нея няма да го направи.
Луси си помисли, че Бъргър сигурно иска Скарпета да отправи апел към Оскар.
— Но как да се свържем с него? — обади се Моралес. — Освен да му се обадим по телефона. Може би е от хората, които не могат да устоят да не си проверяват съобщенията.
— Няма да се получи — каза Бентън. — Поставете се за минутка на мястото на Оскар, влезте в начина му на мислене. Кой е този, когото би искал да чуе? Единственият човек, който, изглежда, е имал значение за него, единственият човек, на когото се е доверявал, е мъртъв. Не съм сигурен вече доколко се доверява на Кей. Всъщност това няма значение. Не вярвам, че си проверява съобщенията. Той вече смята, че е наблюдаван, шпиониран и по мое мнение това е основната причина да се скрие. Последното, което би направил, е да рискува отново да попадне в радара на неприятелите си.
— А имейл? — настоя Моралес. — Ако му изпратим имейл? Да го изпратим от Скарпета612. Имам предвид, той вярва, че това наистина си ти.
И погледна Скарпета, която сега беше вдигнала очи и гледаше другите, които ковяха стратегии за това какво би могла да направи, за да убеди Оскар да се предаде на полицията. От изражението й Луси можеше да каже, че не иска да се надлъгва с Оскар Бейн. Въпреки че сега вече можеше. Поверителността вече нямаше значение. Оскар беше беглец от правосъдието. Имаше издадена заповед за арестуването му и ако не се случеше някакво чудо, когато го арестуваха, щеше да бъде изправен пред съда и осъден. На Луси направо не й се мислеше какво би могло да му се случи в затвора.
— Той ще предположи, че сме влизали в неговия имейл — намеси се Луси. — Няма да влезе в тази потребителска сметка. Освен ако не е съвсем глупав, изпаднал е в отчаяние или е престанал да се владее. Съгласна съм с Бентън. Искате ли да чуете моето предложение? Опитайте с телевизията. Стига да не вярва, че може да го намерят, когато включи приемника в някой мотел. Вероятно това е единственото, което следи. Сто на сто гледа новините.
— Можеш да апелираш към него по Си Ен Ен, Кей — предложи Бъргър.
— Мисля, че това е гениално — каза Моралес. — Отиди в Си Ен Ен и кажи на Оскар, ако обича, да се предаде. При тези обстоятелства това е най-добре за безполезния му живот.
— Може да се обади на местния клон на ФБР — подхвърли Бентън. — Така няма защо да се притеснява, че ще попадне в ръцете на някоя провинциална шерифска служба, която няма представа какво става. В зависимост от това къде се намира.
— Ако се обади във ФБР — възрази Моралес, — те ще си припишат арестуването му.
— На кого му пука кой ще си припише арестуването му — изръмжа Марино. — Съгласен съм с Бентън.
— Аз също — обади се Бакарди. — Нека се обади във ФБР.
— Благодаря на всички, които решихте това вместо мен — каза Бъргър. — Всъщност съм склонна да се съглася. Ще е много по-рисковано, ако попадне в погрешните ръце. А ако случайно вече не е в САЩ, пак може да се обади на ФБР. Не ми пука кой ще го арестува, стига да се върне тук. — Очите й се спряха върху Моралес и тя добави: — В случая лаврите не са важни.
Той й отвърна с втренчен поглед. След това погледна Луси и й намигна. Шибаният му никаквец.
— Няма да ходя в Си Ен Ен да го моля да се предаде — каза Скарпета. — Това не е моя работа. Аз не взимам страна.
— Не говориш сериозно — възрази Моралес. — Искаш да ми кажеш, че не преследваш лошите? Доктор Си Ен Ен винаги хваща лошите. Стига де, да не искаш да си съсипеш името заради едно джудже?
— Всъщност иска да ти каже, че е адвокат на жертвата — намеси се Бентън.
— Ако сте свършили да говорите от мое име и няма повече въпроси, искам да си вървя у дома — каза Скарпета и стана. Личеше си, че е ядосана.