Луси се опита да си припомни последния път, когато беше видяла леля си толкова гневна, особено пред външни хора. Това съвсем не беше характерно за нея.
— В колко часа смяташ, че доктор Лестър ще започне аутопсията на Ива Пибълс? Имам предвид наистина да започне работа. Не питам в колко часа е казала, че ще започне. Нямам намерение да цъфна там и да вися с часове. А за съжаление не мога да започна работа по случая без нея. Много жалко, че изобщо се занимава с тази работа. — Скарпета гледаше Моралес, който се беше обадил на д-р Лестър от местопрестъплението.
— Нямам влияние върху това — каза Бъргър. — Мога да се обадя на главния патолог, но това не е добра идея. Мисля, че разбираш. Така и така в съдебномедицинската служба вече си мислят, че им се бъркам в работата.
— Причината е, че наистина им се бъркаш — обади се Моралес. — Затова ти викат Джейми Бъркалката.
Бъргър не обърна внимание на подигравката, а погледна много скъпия си часовник и попита:
— Тя каза в седем часа, нали?
— Точно така каза Досадната Лестър — отвърна Моралес.
— След като май си много близък с нея, може би няма да е лошо да провериш и да се погрижиш наистина да започне в седем, така че на Кей да не й се налага да взима такси, след като цяла нощ не е мигнала, и да седи и да си губи времето.
— Знаеш ли какво? — обърна се Моралес към Скарпета. — Какво ще кажеш да отида да я взема? И ще ти звънна, когато вече сме на път. Дори мога да мина край вас и да взема и теб.
— Това е най-добрата идея, която ти е хрумвала напоследък — похвали го Бъргър.
Скарпета се обърна и към двамата:
— Благодаря, но ще стигна до моргата и сама. Да, моля те, обади ми се, когато тръгнете.
След като Бъргър изпрати Бентън и Скарпета и се върна в хола, Марино поиска още кафе. Луси последва прокурорката в просторната й кухня от неръждаема стомана, чудесен кестен и гранит, решила, че сега вече трябва да каже нещо. От отговора на Бъргър щеше да зависи дали ще има продължение.
— И ти ли тръгваш? — попита Бъргър мило, докато отваряше пакета кафе.
— Уискитата в твоето барче… — започна Луси, вдигна кафеварката и я напълни с вода.
— Какви уискита?
— Знаеш какви — отговори Луси.
Бъргър взе кафеварката от ръцете й и я напълни с кафе.
— Не зная. Да не би да намекваш, че искаш глътка за събуждане? Не мислех, че си такъв тип.
— Джейми, не е смешно.
Бъргър щракна ключето и се опря на кухненския плот. Гледаше така, сякаш наистина не знае за какво говорят, но Луси не се върза.
Каза за ирландското и шотландското уиски в барчето и завърши:
— Зад стъклената врата на собствения ти бар. Виждаш ги всеки ден.
— На Грег са — отвърна Бъргър. — Той ги колекционира. На мен са ми безразлични.
— Колекционира ги? Не знаех, че още сте заедно. — На Луси й стана зле. Може би никога не се беше чувствала толкова зле.
— Искам да кажа — продължи Бъргър с обичайното си спокойствие, — че са си негови. Ако започнеш да отваряш вратите на бара, ще откриеш истинско богатство от бутилки с какви ли не малцови уискита. Никога не съм им обръщала внимание, защото не пия скъпоценните му уискита и никога не съм го правила.
— Така ли? — попита Луси. — Тогава защо Моралес, изглежда, знае за тях?
— Това е смешно и нито му е времето, нито мястото — тихо каза Бъргър. — Моля те, недей.
— Гледаше ги така, сякаш знае нещо. Освен днес сутринта идвал ли е тук и преди? — продължи Луси. — Може би клюките за Таверната на зелената поляна не са само приказки…
— Не съм длъжна да отговоря на това и няма да го направя. А и не мога. — Бъргър го каза почти любезно. — Ще ги попиташ ли кой иска кафе и как го пият?
Луси излезе от кухнята и не попита никого нищо. Спокойно извади кабела на захранването, нави го около дланта си и го пъхна в найлоновата чанта. „Мак Бук“-ът го последва.
— Трябва да се връщам в офиса — каза тя на всички, когато Бъргър се върна в хола.
Домакинята попита за кафето, сякаш всичко беше наред.
— Не изслушахме записа от обаждането на сто и дванадесет — изведнъж се сети Бакарди. — Аз искам да го чуя. За другите не знам.
— Аз също трябва да го чуя — присъедини се Марино.
— Аз няма за какво да го слушам — каза Луси. — Може да ми пратите аудиофайла, ако се наложи. Ще се свържа с вас, ако имам нова информация. Сама ще намеря пътя — каза на Джейми, без да я поглежда.