Бентън се отказа от чакането, почеса четината по брадичката си и тръгна към банята.
— Това, с което разполагаме, в основата си е мазило, смесено с кръв, възможно е и с пот, сребърни соли и заедно с това частици от дърво и памук — продължи д-р Кизелщайн.
Скарпета тръгна към дивана, взе химикалка и бележник от полицата под масата и седна.
— По-специално сребърен нитрат и калиев нитрат. Също въглерод и кислород, както може да се очаква. Пуснах ти имейл с различни изображения с увеличение до хиляда X. Дори при петдесет X можеш да видиш кръвта, а богатите на сребро области са доста ярки поради по-високия им брой атоми. Можеш да видиш сребърен нитрат и в дървото: малки, белезникави, богати на сребро петънца, равномерно разпръснати по повърхността.
— Интересно защо са равномерно разпръснати — каза тя. — Отнася ли се същото и до частиците памук?
— Да. Забелязва се при по-голямо увеличение.
За нея равномерното разпределение означаваше нещо, което може да е произведено, за разлика от случайното разхвърляне, причинено от замърсяване. Обаче ако онова, което подозираше, беше вярно, вероятно си имаха работа и с двете.
— А кожни клетки? — попита тя.
— Да, определено. Все още сме в лабораторията и това ще продължи ден или два. Никаква почивка за майсторите. Освен това е много трудно, защото си изпратила много проби. Всъщност ти се обаждам само за две от тях. По една от двата случая. Столът и намазката. Човек може да си помисли, че частиците памук и дърво са от намазките, които си използвала, за да вземеш проби от телата. Може да е така, а може и да не е. Но това не може да се каже за стола, защото не си взела проба от седалката, нали?
— Не, не съм я докосвала.
— Тогава можем да заключим, че памукът и дървесните частици са там по друга причина, може би пренесени с мазилото, което ще е предизвикателство, защото то не е проводник. Затова ще се наложи да използваме различно налягане, нужно за поддържане на големия вакуум в оръдието, за да произведе електронния лъч, докато останалата част от камерата ще бъде напълнена със сух филтриран въздух. Намалихме разсейването на електронния лъч, като скъсихме работното разстояние. Всъщност си търся извинения. Страхувам се, че мазилото е трудно за изобразяване, защото лъчът на практика го стопява. Ще е по-добре, когато изсъхне.
— Прилагането на сребърен нитрат може би е с цел притъпяване чувствителността на кожата? Това ми хрумва в първия момент — каза тя. — Което може да обясни наличието на кръв, пот и кожни клетки. И смесица от различни ДНК профили, ако говорим за общ буркан лечебно мазило. Може би в лекарски кабинет? Или при дерматолог?
— Няма да те разпитвам за заподозрените ти — каза д-р Кизелщайн.
— Нещо друго интересно за стола?
— Рамата е желязна със следи от злато в боята. Никой не седеше в него, когато го поставих в камерата. Подозирането и наказанието не влизат в задачите ми.
Приключиха разговора и Скарпета набра номера на д-р Елизабет Стюарт. Отговори й гласовата поща. Тя не остави съобщение и остана на дивана, за да помисли.
Смяташе, че се справя с Марино добре. Реши да му се обади, но се сети, че не разполага с телефонния му номер. Обади се на Бъргър и от начина, по който тя вдигна и заговори, й стана ясно, че е очаквала лично обаждане.
— Кей се обажда.
— О — каза Бъргър, — на телефона се изписа „ограничен достъп“. Не бях сигурна…
Когато се обаждаше Луси, на дисплея се изписваше, че номерът е с ограничен достъп. Скарпета имаше усещането, че между тях двете става нещо недобро. По време на срещата Луси беше много потисната. Скарпета не беше правила опит да й се обади, защото предполагаше, че е още с Бъргър. А може би вече не.
— Моралес се обади преди малко и каза, че отговаря само гласовата ти поща — каза Бъргър.