— Говорих по телефона с Игрек-12. Няма да мога да тръгна за моргата точно сега.
И направи кратко обобщение за Бъргър.
— Значи имаме общ знаменател — реши прокурорката. — Дерматоложката. Тери е ходила при нея. А ти каза, че и Оскар ходи или е ходил.
Скарпета беше разкрила тази подробност, защото вече не беше обвързана с поверителността между пациент и лекар. Не беше правилно да не разкрива информацията, но все пак се чувстваше неловко, докато го правеше. Макар от правна точка положението да се беше променило, тя все пак изпитваше вина.
Оскар бе плакал толкова горчиво… Не беше очаквал, че ще дойде ден, когато тя ще го предаде. Вярно, че му бе казала да си намери добър адвокат, но…
Беше изпълнена с противоречия. Негодуваше срещу Оскар, беше му ядосана, защото изпитваше усещането, че трябва да е човек, на когото той може да се довери. Изпитваше негодувание срещу него и гняв, защото не искаше проклетото му доверие.
— Трябва да кажа на Марино какво са открили в Игрек-12 — каза тя на Бъргър, — но не зная как да се свържа с него.
Бъргър й даде два телефонни номера и попита:
— Чу ли се с Луси?
— Смятах, че е при теб — отговори Скарпета.
— Всички си тръгнаха преди половин час, а тя си отиде минути след вас с Бентън. Смятах, че може да ви е настигнала. С Моралес не се разбират.
— Той не е човек, когото би харесала.
След известно мълчание Бъргър каза:
— Това е, защото не разбира много неща.
Скарпета не каза нищо.
— Ние остаряваме и вече няма безусловни неща — продължи Бъргър. — И никога не е имало всъщност.
Скарпета нямаше да й помага.
— Ти не искаш да говориш за това и в това няма нищо лошо — отбеляза Бъргър със спокоен глас, но в него се долавяше и нещо друго.
Скарпета затвори очи и прокара пръсти през косата си. Осъзнаваше колко е безпомощна. Не можеше да промени случващото се и щеше да е глупаво и погрешно да се опитва да го прави, но все пак каза:
— Може да ми спестиш малко време, като се обадиш на Луси и й кажеш за резултатите на Игрек-12. Направи го вместо мен, а аз през това време ще се опитам да намеря Марино. И докато говориш с нея по телефона, опитай различна тактика. Бъди много, много откровена с нея, дори ако смяташ, че ще се ядоса страшно много и може да го използва срещу теб. Просто й разкажи фактите дори да смяташ, че това ще съсипе случая ти, защото от време на време човек трябва и да губи. За хора като нас това е трудно, но това е всичко, което ще ти кажа. Чудя се дали Бакарди, Бог да ми е на помощ, не мога да свикна да наричам действителен човек така, ще знае дали Бетани и Родрик през 2003 са посещавали дерматолог в Балтимор или Гринич. В полицейския доклад забелязах, че е взимал „Акютен“ срещу акне.
— Дерматолог значи?
— Да се надяваме. Това не е някакво незначително лекарство.
— Ще предам всичко на Луси. Благодаря ти.
— Зная, че ще го направиш — отговори Скарпета. — Сигурна съм, че ще й кажеш всичко, което има нужда да чуе.
Бентън беше излязъл от душа и се беше изтегнал на леглото, увит в дебел халат. Ровеше в лаптопа си, но Скарпета го махна да не пречи и седна до него. Забеляза, че червената флашка е пъхната в един от портовете.
— Още не съм чиста — каза тя. — Сигурно мириша като смъртта. Ще продължиш ли да ме уважаваш, ако излъжа?
— Зависи кого.
— Една лекарка.
— Няма проблем. За сведение, ако в бъдеще решиш да лъжеш някого, адвокатите са за предпочитане.
— Учила съм право, така че не обичам вицовете за адвокати — отговори тя усмихнато и плъзна пръсти през още влажната му коса.
— Ще излъжа пред теб, така че няма да изглежда като голям грях. Нямам търпение да вляза в банята и да си измия зъбите. А тези…
И изведнъж осъзна, че все още държи в едната си ръка мръсните обувки, а другата прокарва през косата му.
— Нали щеше да вземеш душ с мен? И да си измием обувките.
— Мислех да взема още един — отговори Бентън. — А и още не съм си измил обувките.
Скарпета стана от леглото и вдигна стационарния телефон.
Този път не звънна направо в президентския апартамент на д-р Стюарт или на мобилния й телефон, а опита чрез рецепцията. Каза, че е от Си Ен Ен и се опитва да се свърже с д-р Стюарт, която, както била разбрала, била отседнала там под името д-р Оксфорд.
— Не затваряйте, моля.
И тогава д-р Стюарт се обади.
Скарпета й каза коя е, а д-р Стюарт отговори рязко: