— Не обсъждам пациентите си.
— А аз обикновено не обсъждам колеги по телевизията — каза Скарпета, — но може би ще направя изключение.
— Какво означава това?
— Означава точно това, което чухте, доктор Стюарт. Поне един от вашите пациенти е убит през последните двадесет и четири часа, а друг е обвинен в това убийство и още две други, и може да последват още обвинения, но той изчезна. Колкото до Ива Пибълс, която беше убита снощи, за нея не знам дали е сред вашите пациенти. Обаче това, което зная, е, че криминологичните улики сочат, че ще е умно да окажете съдействие. Например? Чудя се дали една жена от Палм Бийч, която има апартамент в Ню Йорк, също е сред вашите пациенти?
И й каза името на парализираната от кръста надолу жена, чието ДНК беше намерено във вагината на Тери Бриджис.
— Знаете, че в никакъв случай не мога да давам сведения за пациентите си.
Каза го обаче по начин, който потвърждаваше, че жената е нейна пациентка.
— Зная много добре за какво става дума — съгласи се Скарпета и за да е напълно сигурна, добави: — Само ми кажете не, ако не е ваша пациентка.
— Няма да кажа „не“ за каквото и да било.
Скарпета мина по същия път с Бетани и Родрик, без да каже на доктор Стюарт защо иска да знае. Ако ги беше познавала, нямаше нужда тя да й казва, че са били убити преди пет години. Д-р Стюарт щеше да го знае.
— Както може да си представите, имам много клиенти от района на Гринич, защото имам кабинет в Уайт Плейнс — каза доктор Стюарт, а Скарпета се облегна на Бентън и се загледа в онова, което той прелистваше на екрана на лаптопа.
Приличаше на части от географски карти, които някой уж изпращал на Оскар.
— Няма да кажа дали някой от тези двама души някога е влизал в моя кабинет — отговори доктор Стюарт, — но ще ви разкажа какво си спомням за смъртта на момчето. Всички бяхме потресени. Както сме потресени в момента от онова, което се е случило в Ню Йорк. Снощи го видях по новините. Но причината защо помня Гринич е в представителството на „Астон Мартин“…
— „Бугати“ — прекъсна я Скарпета.
— Аз използвам представителството на „Астон Мартин“. То е много близо до „Бугати“ — каза д-р Стюарт. — Затова убийството на момчето направи такова впечатление. Вероятно съм минала на пряка или две от мястото, където е било намерено или убито. Когато закарах моя „Астон Мартин“ за обслужване в сервиза. Това е причината да го помня, ако схващате какво искам да кажа. Всъщност вече не притежавам тази кола.
Намекваше, че нито Бетани, нито Родрик са били нейни пациенти и че си спомня за садистичното сексуално убийство, защото то й напомня за автомобил, който струва повече от жилищата на някои хора.
— Има ли човек, който работи за вас или е свързан с вашата практика, за който полицията би трябвало да знае? — попита Скарпета. — Или нека ви попитам по начин, който ще ви улесни да отговорите. За какво щяхте да си мислите, ако бяхте на мое място?
— Щях да помисля за служителите — отговори д-р Стюарт. — Особено тези на половин ден.
— Кои на половин ден?
— Техници, живеещите наоколо, особено онези, които вършат черната работа в офисите, идват и си отиват. Например работят в някой от кабинетите ми по време на лятната ваканция или след часовете. Може да бъде какво ли не: от чистене до вдигане на телефона и изпращане на съобщения до дежурния лекар. Имам един, който е и ветеринарен техник. Но това никога не е било проблем. Само че се явява малко като неизвестно. Аз не работя лично с него. Той е по-скоро чистач и помага на другите лекари. Аз имам огромна практика. Повече от шейсет служители на четири различни места.
— Ветеринарен техник? — попита Скарпета.
— Мисля, че с това се занимава като основна работа. Знам, че си има работа с магазини за животни, защото намери кученца на неколцина от служителите ми. Ветеринарен техник, който помага в работата с животните по тези места. Откровено казано, вероятно не по начин, за който бих искала да знам — обясни д-р Стюарт. — Доста странен тип. Опита се да ми подари кученце. Миналото лято, за рождения ми ден. От онези китайските качулати, които имат козина само на темето, опашката и краката. Животинката нямаше и два месеца, изглеждаше така, сякаш има алопеция, и единственото, което правеше, бе да трепери и да кашля. Беше ми написал на картичка, че мога да кажа на всички, че вече махам космите и на кучета, и че мога да включа в практиката си и животинска дерматология или нещо подобно. Наистина странно и изобщо не ми беше забавно. Накарах го да си вземе кученцето. Честно казано, беше крайно неприятно преживяване.