— Попитахте ли го какво е станало с кученцето?
— Знам много добре.
Каза го злокобно.
— Той обича да слага инжекции, ако мога да се изразя така — продължи д-р Стюарт. — Много го бива с иглите. Минал е курс по флеботомия, пускане на кръв. Вижте, това много ме разстройва. Казва се Хуан Амате.
— Това пълното му име ли е? Често испанските имена включват моминското име на майката, а не само фамилията.
— Това вече не знам. Той работи в моя кабинет в Горен Ийст Сайд от няколко години. Може би три или четири. Не помня със сигурност. Не го познавам лично и той няма право да влиза в помещението, когато съм с пациент.
— Защо?
— Честно? Повечето от пациентите, които приемам, са ВИП и не позволявам на работещите на половин ден да ми асистират. Имам редовни помощници, които са свикнали да се справят както трябва с известните хора. Никога няма да позволя човек на четири часа да вземе кръв от някоя свръхпопулярна филмова звезда.
— Вие лично ли сте приемали Тери Бриджис и Оскар Бейн, или някой от вашите лекари?
— Няма причина да ги познавам лично, но имам и други малки хора сред пациентите си, тъй като затлъстяването е едно от най-често срещаните им страдания и неприятният страничен ефект на диетите са проблемите с кожата. Акне, преждевременни бръчки, гънки по лицето и врата, и ако човек не приема подходящите мазнини, кожата започва да не задържа влага, затова сега включваме сухите люспи към списъка им.
Не беше приемала Тери или Оскар лично. Не бяха били достатъчно важни.
— Има ли нещо друго, което може да ми кажете за Хуан Амате? — попита Скарпета. — Доктор Стюарт, не казвам, че е направил нещо, но искам да ликвидирам и най-малката възможност още хора да бъдат измъчвани и убити. Знаете ли къде живее?
— Нямам представа. Съмнявам се, че разполага с много пари. Мургав, с черна коса. Испаноговорещ, но знае английски, което е от полза. Говори го свободно, което е изискване, за да работиш при мен.
— Американски гражданин ли е?
— Би трябвало, но не е моя работа да проверявам. Предполагам, че в такъв случай трябва да кажа: не зная.
— Нещо друго, което може да ми кажете? Имате ли представа къде би могла да го намери полицията, за да му зададе въпроси?
— Не зная. Обаче знам нещо друго — беше ми много неприятно, когато ми даде онова китайско кученце. Почувствах, че има нещо зло в този жест. Сякаш по някакъв начин се опитваше да ме подразни. Да ми поднесе крайно грозно куче с кожно заболяване. Беше крайно възмутително и после изглеждах лоша в очите на служителите ми, защото го накарах веднага да вземе жалкото малко същество, а той каза, че не знае какво да прави с него — сякаш аз осъждах нещастното създание на… Да, сякаш имаше за цел да ме изкара безсърдечна и трябва да призная, че след това започнах да си мисля дали да не го уволня. Очевидно трябваше да го направя.
Бентън беше сложил ръка на голото бедро на Скарпета и когато тя свърши с разговора, я прегърна и насочи вниманието й към лаптопа.
— Маршрути — каза й. — Дебелите цветни линии, винените. — Проследи една, която вървеше от „Амстердам“ до Трето авеню в Горен Ийст Сайд. — Действителни маршрути, начертани от джипиес.
— Симулирани или истински? — попита Скарпета.
— Мисля, че са истински. Изглежда, са записи на маршрути, по които Оскар се е движил — стотици маршрути. Докато той е отивал на различни места, е правен някакъв вид запис. Както можеш да видиш.
Прелисти десетина карти.
— Повечето започват или завършват на адреса, където е жилищната му кооперация, на „Амстердам“. На основата на онова, което видях, започват на десети октомври и свършват на трети декември.
— Трети декември — повтори Скарпета. — Същият ден, когато моята снимка от моргата, изглежда, е едновременно изтрита от имейлите на Скарпета612 и Тери.
— И същият ден, когато Оскар се е обадил в службата на Бъргър и е говорил по телефона с Марино — допълни Бентън.
— Какво става, по дяволите? — възкликна Скарпета. — Да не би да се е разхождал с гривна или нещо подобно с джипиес чип или е използвал джобен компютър с джипиес, като е свалял на твърда памет всичките си движения или е изпращал данните на електронната си поща? За да изглежда сякаш е следен, шпиониран и всичко останало, което разказа?
— Кей, ти видя жилището му, Оскар вярва в тези неща. Представяш ли си, ако някой друг му е изпращал тези записани маршрути?