— Не.
Бентън прерови още няколко записа. Бакалии, няколко гимнастически салона, магазини за канцеларски материали, десетки места, покрай които Оскар може просто да бе минавал, без да влиза.
— Можеш да видиш — каза Бентън, докато разтриваше гърба й, — как с времето целите му стават по-непостоянни и разнообразни. Всеки ден сменя целите. Маршрутите вече не са еднакви. Можеш буквално да видиш страха му, как прави зигзаги по целия път. Или симулирания му страх. Ако, да повторя, просто е разиграл всичко това. Обаче неговият страх ми се струва истински. Параноята му не е симулирана. Да, не мисля, че е симулирана.
— Можеш да си представиш как ще изглежда това в очите на съдебните заседатели — каза Скарпета и стана. — Ще си помислят, че лудият интернет преподавател е изработил този сложен план, за да изглежда, че е мишена на някаква тайна организация или група хора, мразещи джуджетата или бог знае какво. Ще сметнат, че е следил сам себе си с помощта на джипиес, поставил е в апартамента си разни странни устройства и ги е разнасял със себе си и в колата.
Досъблече се, защото трябваше да си вземе душ. Имаше толкова много работа. Очите на Бентън бяха настойчиво вторачени в нея.
— Никой няма да му повярва — каза тя, когато Бентън я прегърна и целуна.
— Ще ти изтъркам гърба — каза той и я поведе към банята.
31.
Вятърът беше леден. Луси седеше на още по-ледения бетон и снимаше закрепената на стойката на сателитната антена камера.
Беше евтина интернет камера с микрофон. Беше свързана към безжичната мрежа на сградата и обслужваше всеки наемател, който би искал да се присъедини.
Обслужваше и всички останали. Също така и Майк Моралес, но не по начина, както всички си мислеха. Точно затова не й беше хрумнало да провери. И сега я беше яд на нея самата.
След като беше известно, че към мрежата е закачено друго устройство, камерата, която Моралес каза, че е инсталирал сам, на Луси не й беше хрумнало да влезе в лога на безжичния рутер. Нито да провери административната страница на рутера.
Ако го беше направила снощи, щеше да научи онова, което знаеше сега. Отново се опита да намери Марино. През последния половин час се беше опитвала да намери и него, и Бъргър, но се включваше гласовата поща.
Тя не остави съобщения. Нямаше да остави съобщение като това.
Този път, слава богу, Марино се обади.
— Аз съм — каза Луси.
— Какво вие така при теб? Вятър ли? Къде си?
— На покрива, на който си видял Моралес да монтира камерата. Не я е монтирал. Вероятно я е демонтирал.
— Какво говориш? Аз го видях да… Хъм, май си права. Всъщност не го видях да прави нищо. Току-що говорих по телефона с леля ти, ще ти кажа с две думи, защото тя се опитва да се свърже с теб. Нашият човек бил следен с джипиес или нещо подобно. И може би работи като ветеринарен фелдшер в кабинета на доктор Стюарт… С една дума, Тери може да е познавала убиеца чрез кабинета на дерматоложката. Някакъв испаноговорещ тип…
— Марино, чуй ме! Тази шибана камера е била тук горе цели три седмици! Освен това е чувствителна на движение и всеки път щом запише нещо го изпраща по мейла на някой, който се хаква в нея. Намерих шибания интернет протокол на Моралес и проклетия му машинен код за достъп и те са същите като на Скарпета612. Разбираш ли какво означава това?
— Да не съм дебил?
Точно както в доброто старо време. Колко пъти й го беше казвал през годините?
— Означава, че който е монтирал камерата и е получавал изображения по имейла от нея, е същото лице, което е писало имейли на Тери, преструвайки се на леля ми. Вероятно с някакъв джобен компютър се е тропосвал пред „Джон Джей“, влизал е в безжичната им мрежа и ИП може да се проследи обратно до нея. Машинният код за достъп е същият като на устройството, използвано за изпращане на снимката на Тери — снимката, която е изпратил от интернет-кафето близо до кабинета на доктор Елизабет Стюарт. Моралес е този, който е наредил на Тери да изтрие снимката на трети декември…
— Защо?
— Защото играе разни шибани игрички, затова. Вероятно е бил в моргата, когато е била направена проклетата снимка. Вероятно той се крие зад всичко това. Също като снимката на Джейми в Таверната на зелената поляна. Вероятно той е организирал всичко и после я е изпратил на „Готам те пипна!“.
— Значи вероятно е свързан с този сайт.
— Нямам представа, но знам, че Ива Пибълс е работила за човека, който е „Готам те пипна!“. Съмнявам се, че ако беше жива, би могла да ни каже кой е той. Горката жена! Нищо в нейния компютър не разкрива кое е това лице. Аз поставям проследяващи програми дори в момента, докато говорим, да търсят информация на пресечните точки. Шибаният Моралес. Той вероятно е и вашият шибан ветеринарен фелдшер. Гнусно лайно. Мисля да му направя домашно посещение.