— Тип като този? Да обидиш неговия нарцисизъм? След това той става типичен психопат и обвинява нея, защото тя е поискала Оскар да бъде шпиониран. Изведнъж вината, че Оскар се е обадил в районната прокуратура и е разказал всичко, става нейна.
— На Марино на трети декември — каза Луси. — В този момент Оскар разрушава твърдия диск на своя компютър и скрива флашката в библиотеката, където я намериха леля и Бентън. Моралес е престанал да му изпраща картите, защото Тери вече е знаела и номерът вече не вървял.
— Кей спомена нишката на мокета пред апартамент на Оскар. Излазът на покрива и противопожарната стълба. Чудя се дали Моралес не е влязъл, за да се опита да намери флашката и пътем не е оставил бурканче „Акуалайн“. И дали не е влязъл през прозореца, изключил е алармата и е излязъл през покрива, така че портиерът да не го види. Имал е ключ, кода на алармата и паролата. След убийството на Тери е преживял някои неочаквани изненади. Оскар настоява да отиде в „Белвю“. Настоява да види Бентън и Кей. Залогът се вдига значително. Моралес е изправен срещу достойни врагове. Срещу теб включително. Иска тази флашка, за да не може картите да бъдат проследени до него от човек като теб. И иска Оскар да бъде обвинен за поне четири убийства.
— Класически случай на човек, който декомпенсира — отбеляза Луси. — На Моралес не му е било нужно да убива Ива Пибълс. Просто не е имало защо. Не е имало защо да убива и Тери. Той е умен и лесно се сближава с непознати. Онова, което не мога да разбера, е, защо Оскар би позволил на когото и да било да направи подобно нещо?
— Имаш предвид импланта?
— Току-що го чухме да казва това. Пъхнал е нещо в задника на Оскар и трябва да го извади оттам. Какво друго може да означава? Мисля, че само едно. Обаче човек не отива при някой и не му казва просто така: „Ей, дай да ти имплантирам един джипиес микрочип“.
Бъргър постави ръка на голото коляно на Луси и се облегна на нея, за да вземе безжичния телефон. Обади се на Скарпета за втори път през изминалия час.
— Пак сме ние. Може би с Бентън трябва да дойдете тук.
— Аз мога, но той не — отговори Скарпета.
Бъргър включи на високоговорител и остави слушалката върху масата за кафе в средата на красивия кът за сядане от кожа и стъкло, украсен с полиморфни картини на Агъм и сериграфи, които сякаш се променяха и проблясваха при всяко нейно движение.
Стаята на Грег.
Където той седеше пред телевизора, докато тя бе сама в леглото в съседната спалня. И спеше или работеше. Трябваше й известно време да се сети защо живее като по британско време — защото наистина живееше по британско време. Седеше тук и някъде след полунощ нюйоркско време се обаждаше на своята приятелка адвокатката, която току-що отваряше очи в Лондон.
— Бентън е с Марино и Бакарди — обясни Скарпета. — Излязоха. Беше много тайнствен. Не съм чула и дума от доктор Лестър. Засега. Предполагам, че и ти не си.
Моралес беше оставил д-р Лестър пред съдебномедицинската служба, защото не бе знаел какво ще открие Луси. Сега вече знаеше, че го търсят, защото Бъргър се бе свързала с него. Всичко, което му каза, беше:
— Мисля, че трябва да обясниш някои неща.
Успя да стигне само до сребърния нитрат и доктор Стюарт, когато той й затвори.
— Предполагам, че някой ще ми каже, когато трябва да отида там — продължи Скарпета. — Въпреки че сериозно се съмнявам, че е проблем, тя трябва внимателно да направи рентгенови снимки на Ива Пибълс. Повтарям се, защото тялото й не трябва да напуска моргата, докато всеки сантиметър не е заснет с рентген. Същото се отнася за тялото на Тери. Всеки сантиметър да се подложи на рентгенови лъчи.
— За това исках да поговорим — каза Бъргър. — За имплантирания микрочип. Когато говори с Оскар, остана ли с впечатлението, че по някаква причина би позволил подобно нещо? С Луси гледаме този богоненавистен запис отново и убиецът намеква за това. Имам предвид Моралес. Знаем, че е той.
— Оскар никога не би позволил подобно нещо — каза Скарпета. — Много по-вероятно е… Той се оплака от болезнени процедури при махането на косми с лазер. Махнал си е космите по гърба и вероятно на задника. Няма никъде косми, освен на лицето и главата. И пубисното окосмяване. Пред мен спомена демерол. Ако някой влезе с операционна манта и маска, а Оскар е лежал по корем, значи не е могъл да го види достатъчно добре, за да го разпознае.