— А в апартамента на Тери, когато Моралес се е сблъскал с Оскар на местопрестъплението? Оскар не би го свързал с някакъв фелдшер от задните помещения на кабинета на доктор Стюарт, нали?
— Не са се сблъсквали — обясни Скарпета. — Оскар си е съчинил всичко, за да има повод да поиска влизане в „Белвю“.
— Ясно. Смятаме, че във видеото Тери го нарича Хуан. Не сме сигурни. Трябва да го чуеш.
— Разработени са безжични капсулирани в стъкло джипиес чипове, които имат малки антени и захранване, което може да издържи около три месеца. С големината на оризово зърно, може би дори по-малки. Такъв чип може да е бил имплантиран в задника му и той никога не би разбрал, особено ако чипът е мигрирал и е влязъл по-дълбоко, което се случва. Бихме могли да го открием с рентгенова снимка, ако можем да го намерим. Между другото той не е единственият параноичен на тази тема. Американското правителство има редица пилотни проекти и много хора се страхуват, че ни очаква задължително поставяне на чипове.
— Не на мен — каза Бъргър. — Ще се изселя.
— Ще имаш голяма компания. Затова я наричат технология на Числото на звяра.
— Но не си видяла нещо подобно в рентгеновите снимки на Тери, нали?
— Не съм гледала специално — отговори Скарпета. — Имам електронните файлове от всички изследвания и откакто говорихме за последен път, ги преглеждам. Засега отговорът е не. Важно е доктор Лестър да направи още снимки и държа да ги видя. Особено на задните части, гърба и горната част на ръцете. Обикновено микрочиповете се имплантират в ръцете. Моралес сигурно знае доста за технологията на микрочиповете, след като работи с домашни любимци. Сигурно е виждал да им ги имплантират във ветеринарния кабинет. Може и сам да е извършвал имплантиране. Проста процедура, за която са нужни единствено чип и пистолет за имплантиране с подкожни игли диаметър около два милиметра. Ще съм при вас след половин час.
— Чудесно.
Бъргър отново се протегна над Люси и изключи телефона. Върна слушалката на стойката за зареждане и записа в тефтера си още бележки, като подчертаваше някои думи и изречения. После погледна Луси, Луси отвърна на погледа й и на Бъргър й се прииска да я целуне отново, за да поднови онова, което бяха започнали, когато Луси се появи на прага й и тя я хвана за ръка и я качи право тук горе. Луси дори нямаше време да си свали палтото. Бъргър не знаеше как е възможно да мисли за подобно нещо в момента, с отвратителната картина, замръзнала на екрана. Или може би точно затова си мислеше за секс. Защото не искаше да е сама.
— Най-вероятно така е станало — каза Луси. — Моралес е имплантирал джипиес чипа на Оскар, докато той е бил в кабинета по дерматологична козметика. Вероятно е решил, че му слагат инжекция с демерол в задника. Тери вероятно е споменала нещо на Моралес за Оскар, например, че не може да му има доверие. Вероятно когато с Оскар са започнали да се срещат. И Моралес е действал и се е държал като неин най-добър приятел и довереник.
— Важен въпрос е за кого Тери е смятала Моралес? За Хуан Амате или за Майк Моралес?
— Обзалагам се, че за Хуан Амате. Твърде рисковано би било да знае, че той е нюйоркски полицай. Мисля, че го нарече Хуан. Мисля, че чух точно това.
— Мисля, че си права.
— Ако тя се е чукала с него, това връзва ли се? — попита Луси. — Нямаше ли да му пука, ако се вижда и с други?
— Не. Както казах току-що, той действа като твоя най-добър приятел. Жените му се доверяват. Дори и аз до известна степен.
— До каква степен?
Не бяха повдигали отново въпроса за уискито в барчето.
— Не би трябвало да го казвам — отговори Бъргър, — но с Моралес не сме стигали дотам. Не смятам, че го мислиш, защото иначе нямаше да си тук. Не би се върнала. Таверната на зелената поляна. Слухове. Да, няма съмнение, че той ги е пуснал. Двамата с Грег се харесваха.
— Не е възможно!
— Не, не, не в този смисъл… — Бъргър махна с ръка. — Грег няма колебания само за едно нещо и това е какво обича да чука. Мъжете не влизат в това число.
32.
Скарпета отново напълни чашите с кафе и ги сложи на подноса при нещата за хапване. Открай време вярваше, че липсата на сън се лекува с добра храна.
Поднесе биволска моцарела, нарязани продълговати домати, поръсени с босилек и полети с чист студено пресован зехтин. Подаде пълния с филии ръчно месен италиански хляб бамбуков панер на Марино, за да си вземе и да го даде на следващия на масата, и седна на дивана до Бентън.