Бъргър взе дистанционното и натисна „старт“.
Уплашеното лице на Тери говореше на огледалото, ръцете в ръкавици мачкаха гърдите й. Очите й се напълниха със сълзи. Болеше я.
— Не, не мога. Съжалявам. Не ми се сърди. — Гласът й трепереше. — Не искам да правим това.
Устните и езикът й издаваха такива звуци, сякаш лепнеха, устата й беше напълно пресъхнала.
Гласът на убиеца:
— Разбира се, че искаш, скъпа. Ти обичаш да те връзват и да те чукат, нали? Този път обаче ще се борим за голямата награда, схващаш ли?
Ръцете в ръкавици оставиха на плота бурканче „Акуалайн“, отвиха капака и пръстите му потънаха в него. После той бръкна и го размаза по вагината й. Не бързаше. Скритият му в презерватива пенис я блъскаше силно в горната част на гърба. Той я насилваше сексуално с гела и с пръстите си. Изнасилваше я със страх. Не проникваше в нея с пениса си — или поне камерата не бе заснела това. Той не правеше това. Не искаше това.
— Виж колко си сладка в огледалото — каза той. — Как хубаво си седнала. Сега си почти толкова висока, както когато си права. На кого другиго бих могъл да кажа подобно нещо, а, малко момиченце?
— Недей — каза тя. — Моля те, не го прави. Оскар ще дойде всеки момент. Моля те, спри. Ръцете ми са безчувствени. Моля те, развържи ме. Моля те!
Тя плачеше, но и се опитваше да играе, сякаш беше наистина само това — игра. Опитваше се да играе, сякаш той не й прави нищо болезнено. Това беше сексигра и на основата на забележките и поведението изглеждаше сигурно, че са я играли и преди и че властването е част от драмата. Но не като сега. С част от съзнанието си Тери знаеше, че ще умре, и то по ужасен начин, но правеше всичко възможно, за да се наложи да не стане така.
— Той ще дойде в пет, малкият беден точен Оскар. Да знаеш, че вината е твоя — каза Моралес на лицето й в огледалото. — А сега, скъпа, следва онова, което ти създаде…
Бъргър отново изключи телевизора и си записа нещо в бележника.
Всичко се навързваше, но не можеха да докажат и една стотна. Трябваше да видят лицето на Майк Моралес, и то неведнъж. Не в това видео или онова, което беше записал, когато е убил Бетани в отвратителния си апартамент в Балтимор през лятото на 2003 г. Не и в записа, който беше направил месеци след това, когато е убил Родрик и е захвърлил грациозното му младо тяло близо до търговското представителство на „Бугати“ в Гринич, където момчето беше попаднало в радара му, понеже Моралес бе работил на половин ден във ветеринарния кабинет. Там вероятно беше срещнал и Бетани, но в друг кабинет, този в Балтимор.
И в тези два случая беше направил същото, което правеше на Тери. Връзваше ръцете на жертвите си. Носеше хирургически ръкавици, когато проникваше в тях с пръсти, и използваше същото смазочно средство. По това време преди пет години се бе готвел да започне следването в академията на Нюйоркското полицейско управление, работата му на четири часа е била при ветеринари, а не при дерматолози. Но и ветеринарите използват обезболяващи мазила и гелове като „Акуалайн“. Кражбата на полуизползван буркан от работното му място беше неговият начин на действие и може би водеше началото си от първото му убийство.
Бъргър нямаше представа колко човека е убил, обаче се запита дали причината да използва гела не е да изправи полицията пред смесица от различни ДНК профили.
— Сигурно си е мислил, че е забавно — каза тя на Луси. — Сто на сто е изпитал страшна тръпка, когато един от профилите се оказва в ОДБД, но излиза, че става дума за парализирана жена от Палм Бийч. Сигурно е паднало голямо ха-ха!
— Няма да успее да се измъкне — каза Луси.
— Не знам.
Полицията не само още не беше намерила Моралес, но в момента нямаше и заповед за арестуването му. Основният проблем, който нямаше да изчезне, бяха доказателствата. Научните улики не доказваха, че Моралес е убил някого, и намирането на неговото ДНК на местопрестъплението в апартамента на Тери и по нейното тяло не означаваше нищо, щом е бил в апартамента и я е докосвал, за да провери жизнените й функции. Той беше водещият следовател в нейния случай и беше докосвал всичко и всеки.
А на записите лицето му липсваше. Нямаше го и на видеозаписа на влизащите и излизащите от кооперацията на Тери, защото вероятно онази вечер беше използвал капака към покрива и бе издърпал стълбата след себе си. По-късно я бе върнал в килера на етажа. Преди това, когато се е чукал с нея, вероятно е било на друго място. Не в апартамента й. Това би било твърде опасно. Някой е можел да си спомни, че го е виждал в района. Моралес беше прекалено умен, за да се изложи на подобна опасност.