— Имаш ли нещо против да взема един бърз душ? — попита Луси.
33.
Докато крачеше бързо покрай Сентръл Парк Саут — цепеше с рамото напред през минувачите като устремен към вратата футболист — Марино гледаше актуалните новини на джобния си компютър.
Бентън в своя син костюм на райета седеше срещу журналиста Джим не знам кой си, Марино не можа да си го спомни, защото не беше някой от по-известните в този час на деня. Името на Бентън беше изписано с дебели букви:
Д-р Бентън Уесли,
криминологичен психолог, болница „Маклийн“
— Благодаря, че дойдохте. С нас е доктор Бентън Уесли, бивш началник на Отдела за поведенческа психология на ФБР в Куантико. Сега всъщност работи в Харвард и тук в „Джон Джей“, нали?
— Джим, бих искал да премина направо на същността, защото става дума за нещо крайно важно. Ние призоваваме господин Оскар Бейн да се свърже с ФБР…
— Позволете ми да допълня, като кажа на нашите зрители, че обръщението е във връзка с двата случая, за които не може да не сте чули, независимо какво гледате… двете ужасяващи убийства, извършени в Ню Йорк през последните два дни. Какво може да ни кажете за престъпленията?
Право напред се издигаха небостъргачите Кълъмбъс Съркъл и Таймс Уорнър, в момента Бентън седеше в някое от студията на втория. Не беше добра идея. Марино разбираше защо Бентън смята, че няма друг избор и защо не бе искал първо да попита Бъргър. Не искаше да я държат отговорна, а той не беше на нейно подчинение. Всъщност Бентън не бе на ничие подчинение. Марино разбираше всичко това, но сега, когато се беше появил по телевизията, нещо не се връзваше.
— Онова, за което молим, е, ако слуша, да се свърже с ФБР — каза гласът на Бентън в слушалката на Марино. — Имаме причини да сме много загрижени за безопасността на доктор Бейн. Той не бива, повтарям, не бива да се свързва с местната полиция или да се занимава с други власти. Трябва да се свърже с ФБР и ще бъде отведен на безопасно място.
Едно от нещата, които казваше Скарпета, беше да не притискаш човека така, че да няма какво да губи и къде да отиде. Бентън също го повтаряше. Марино не беше изключение. Тогава защо правеха това? Първо Бъргър се беше обадила на Моралес и Марино реши, че това е ужасна идея. Тя всъщност малко злорадстваше, докато му го забиваше: блестящият Моралес разкрит и сгащен. Бъргър беше страхотен прокурор. Вярно, беше корава, но не биваше да прави това. Марино още не беше сигурен за мотивите й.
Имаше странното усещане, че причината е лична или поне донякъде. Скарпета никога не правеше такива неща, макар да имаше възможност. Докато бяха в хола на Бъргър от полунощ нататък, тя можеше да каже много неща, за да обвини Моралес; също като Марино тя не го обичаше и не му се доверяваше, макар по това време да не знаеха, че хобито му е да гледа записите на извършените от него убийства. Обаче Скарпета се държа напълно професионално, както винаги, с Моралес, който седеше там. Дори да й беше хрумнала мисълта, че той е убиецът, щеше да запази мнението си за себе си. Такава беше тя.
— Доктор Уесли, трябва да призная, че това е най-необичайният призив, който съм чувал. Може би призив не е точната дума, но защо…
Марино хвърли поглед на дребните фигурки, които помръдваха на екранчето. Сградата на Бъргър беше може би на още две преки. Бъргър не беше в безопасност. Тласни тип като Моралес до края и натикай лицето му в собствените му лайна — и после какво? Той ще направи нещо. И първо на кого ще го направи? На същата госпожа, която се опитва да завоюва, откакто го направиха детектив. Същата госпожа, за която лъже и оставя у всички глупавото впечатление, че прави секс с разследващата сексуални престъпления районна прокурорка. Което не беше вярно. Дори не беше близо до истината. Моралес не беше неин тип.
Марино имаше усещането, че е успял да разбере по кой тип си пада тя — някой богаташ като Грег. Обаче докато ги наблюдаваше с Луси, докато всички бяха в хола й, и видя как Луси я последва в кухнята и след това изведнъж си тръгна, вече нямаше никакви съмнения.
Слабостта на Бъргър, нейната страст, не бяха мъжете. Емоционално и физически тя беше устроена по различен начин.
— Оскар има сериозни причини в момента да не се доверява на никого — тъкмо казваше Бентън. — Имаме основания да вярваме, че страховете за собствената му безопасност, изказани пред властите, са основателни. Ние ги приемаме много, много сериозно.
— Чакайте малко. Издадена е заповед да бъде арестуван заради убийствата. Извинете, но говорите така, сякаш защитавате лошия.