След това се питаше какво ли щеше да е различно, ако в този вторник сутринта не беше в Ню Йорк, седнала в същия кабинет, и не разговаряше с Грег по телефона. Той беше в Буенос Айрес без нея, защото тя имаше друг голям процес, за който сега трудно можеше да се сети.
Винаги бяха крайно важни, а по-късно трудни за спомняне, големи процеси, които изискваха тя да остава в града, докато Грег придружаваше двете си деца от предишния си брак до приказни места по света. Реши, че Лондон му харесва най-много, и си купи апартамент там, а после излезе, че онова, което в действителност си е взел там, е любовница. Млада английска адвокатка, която беше срещнал няколко години по-рано, когато тя прекара няколко седмици в службата на Бъргър по време на един крайно потискащ процес.
На Бъргър никога не й бяха минавали никакви съмнения, когато младата адвокатка и Грег вечеряха заедно, докато тя работеше по малките часове. Остана в състояние на брачна неосъзнатост, докато миналата зима Грег не се отби в кабинета й, без да се обажда, за да я заведе на обяд. Отидоха пеша до „Форлини“, любимо място за фактори в криминалното правосъдие и политици, седнаха един срещу друг, заобиколени от тъмни ламперии и тежки маслени картини от „Старата родина“. Той не й каза, че има връзка и че това продължава вече години, а само че иска да се разделят и в този момент, от всички възможни неща, мислите на Бъргър кривнаха към Кей Скарпета. За това имаше логична причина всъщност. Форлини наименуваше сепарета на влиятелни клиенти и това, в което седяха Бъргър и Грег, по случайност носеше името на Никола Скопета, в момента пълномощник по пожарната безопасност. Като видя фамилията Скопета на стената, Бъргър се замисли за Скарпета, която, сигурна беше, щеше да стане от проклетото сумрачно тапицирано с розова кожа сепаре и да излезе с решителни крачки от ресторанта, вместо да изтърпи, не, по-скоро да окуражава безсрамните лъжи и унижението.
Обаче Бъргър не помръдна, нито възрази. Беше своето обичайно уравновесено аз, докато слушаше Грег да излага малоумно глупавия довод, че вече не я обича. Бил престанал да я обича след 11.IX., вероятно защото страдал от посттравматично разстройство, макар и двамата много добре да знаеха, че не беше в страната по времето на терористичното нападение.
Каза й, че онова, което се е случило на Америка и което продължаваше да случва, особено на инвестициите му в недвижими имоти и обезценката на долара, е непоносимо травматизиращо и заради това се мести в Лондон. Искаше дискретен развод, защото така било по-добре за всички. Бъргър попита дали някоя друга жена няма дискретно нещо общо с това само за да види дали ще има куража да бъде честен. Грег отговори, че въпросът е без значение, щом една двойка вече не се обича, след което отправи не толкова изтънченото обвинение, че Джейми има други интереси, и добави, че няма предвид професионалните. Тя не възрази, не спори, не предложи доказателства, че никога не е нарушавала условията на предбрачния им договор.
Сега Бъргър беше дискретно разведена, дискретно богата и дискретно самотна. Този късен следобед етажът на прокуратурата беше празен — в края на краищата беше празник или тежък ден в зависимост от това как човек е посрещнал Новата година. Обаче Бъргър нямаше стимул да си стои вкъщи. Винаги имаше работа за вършене. Затова след като съпругът й беше оттатък океана, децата му бяха пораснали, а тя нямаше свои собствени, беше сама в тази студена сграда в стил ар деко, сграда недалече от Кота нула, и нямаше дори кой да вдига телефона.
Когато звънна точно в пет часа, точно двадесет и четири часа след като Оскар Бейн беше казал, че е спрял пред кооперацията от червеникавокафяви тухли на Тери Бриджис, Бъргър вдигна слушалката веднага. Знаеше кой се обажда.
— Не. Не в конферентната зала — каза на Луси. — Само ние двете. В моя кабинет.
Оскар се вторачи във вградения в пластмасова кутия часовник на стената и след миг покри лицето си с окованите си в белезници ръце. По това време вчера следобед Тери трябваше да му отвори вратата — и вероятно го беше направила. А може би вече е била мъртва. Минутната стрелка на часовника на стената трепна към пет и една.
— Тери имаше ли някакви приятели? — попита Скарпета.
— Онлайн — отговори Оскар. — Така се свързваше с хората. Там се научи да им се доверява. Или да осъзнае, че не може. Ти знаеш това. Защо го правиш обаче? Защо не можеш да го признаеш? Кой те спира?