Выбрать главу

Започна да изстисква сместа без мирис върху връхчетата на пръстите му; при всяко натискане спусъкът щракваше.

— Да се надяваме, че колкото по-просветени сме, толкова по-малко ще се страхуваме и съответно не толкова ще мразим. Покривам пръстите ти до първата става и когато сместа изсъхне, ще може да бъде свалена като онези гумени пръсти, които касиерите използват за броене на банкноти. Този материал е отличен за микроскопска оценка.

Започна да разнася и изглажда с дървена шпатула и когато свърши с покриването на многобройните ожулвания, сместа по пръстите му вече започваше да изсъхва. Беше интересно, че не я попита защо иска отливки от връхчетата на пръстите и особено от ноктите му, както и от одраскванията и следите от нокти, оставени от непознатия, който уж го бил нападнал. Не попита, защото вероятно знаеше. Тя всъщност нямаше истинска нужда от тези отливки, но беше важно той да види, че ги прави.

— Готово. Сега вдигни ръце към мен — каза тя.

Срещна вторачения му синьо-зелен поглед.

— Тук е доста хладно. Ще ти вдигна халата, за да ти е по-удобно.

Подуши острата миризма на страх и затвор. Подуши немити зъби и следа от одеколон. Запита се дали един мъж би си губил времето с одеколон, ако възнамерява да убие любовницата си.

11.

Луси закачи коженото си яке на закачалката, без покана премести един стол до Бъргър и отвори своя „Мак Бук Еър“.

— Извинявай — обади се прокурорката, — но съм свикнала хората да седят от другата страна на масата.

— Трябва да ти покажа нещо — обясни Луси. — Изглеждаш добре. Не си се променила. — Огледа я преценяващо и тръсна глава. — Не, бъркам. Изглеждаш по-добре, може би по-добре от първия път преди осем години, когато се срещнахме и на няколко преки оттук имаше още два небостъргача. Когато летя с хеликоптера и се покажат очертанията на града, все още изглежда така, сякаш някой му е избил предните зъби. След това летя покрай Хъдсън и над Кота нула, която все още е празна дупка.

— Не е нещо, към което да се отнасяш пренебрежително — отговори Бъргър.

— В никакъв случай не се отнасям пренебрежително. Просто бих искала да се промени. Нали разбираш, за да нямам усещането, че лошите са спечелили.

Бъргър не можеше да си спомни да е виждала някога Луси в нещо различно от тактическо облекло: под тесните овехтели джинси и черната тениска нямаше къде да се крие оръжие. Начинът, по който беше облечена, не скриваше нищо и най-малко, че има пари. Широкият колан беше от крокодилска кожа, а токата „Уинстън“ от скъпоценни метали и камъни беше ръчна изработка. Дебелата верижка около врата с висулка череп от тюркоаз беше също от „Уинстън“. Тези неща се водеха изящно изкуство и съответно бяха скъпи. Беше в забележителна форма и силна, а махагоновата й коса с отсенки в розово и златисто беше подстригана много късо. Лесно можеше да мине за красиво момче манекен, ако не бяха гърдите й.

— Лаптопите на Тери Бриджис — каза Бъргър и посочи към масата близо до затворената врата и пакета, завит в кафява амбалажна хартия, спретнато овързан с червената лента за веществени доказателства.

Луси стрелна с поглед пакета, сякаш присъствието му би могло да е по-очебийно, и каза:

— Предполагам, че си взела съдебна заповед. Проверявал ли е някой вече какво има на твърдите дискове?

— Не, изцяло са твои.

— Когато открия какви имейл абонаменти има, ще ни трябва съдебна заповед и за достъпа до тях. Бързо. И вероятно за други в зависимост от това с кого е била замесена. Освен гаджето й в „Белвю“.

— Разбира се.

— Щом определя нейния интернет доставчик и кой хоства личния й адрес и проверя историята й, ще имам нужда от паролите.

— Вярваш или не, зная си урока.

— Освен ако не искаш да ги хакна. — Луси започна да набира нещо.

— Моля те, нека избягваме употребата на тази дума. Всъщност дори не съм те чула да я употребяваш.

Луси се усмихна лекичко — пъргавите й пръсти бягаха по клавиатурата — и започна едно „Пауър пойнт“ представяне.

Кънекстшънс — Решения за невронната мрежа.

— Боже мили, нали няма да правиш това? Имаш ли представа колко подобни виждам?

— Това никога не си го виждала. — Луси поклати глава и натисна един клавиш. — Имаш ли представа какво е компютърна неврология? Технологията, която се основава на невронните мрежи. Връзки, които обработват информация така, както го прави мозъкът.

Показалецът на Луси с огромен сребърен пръстен потропваше по клавишите. Носеше часовник, чиято марка Бъргър не можа да познае, но изглеждаше военен с черния си циферблат, фосфоресциращи стрелки и гумена каишка.