Луси забеляза, че го гледа, и попита:
— Може би си запозната с технологията на осветяването? Газообразен тритий, радиоактивен изотоп, който се разлага и кара числата и стрелките да светят, така че лесно да се различават в тъмнината. Сама си го купих. Ти сама ли купи своя „Бланкпен“, или ти е подарък?
— Подарък от мен за мен. Да не забравям, че времето е ценно.
— А моят ми напомня, че трябва да оползотворим онова, от което другите хора се страхуват, защото човек се страхува от нещо само ако е могъщо.
— Не се чувствам принудена да нося радиоактивен часовник, за да подчертая главното — отбеляза Бъргър.
— Общо най-много двадесет и пет миликюри или излагане в течение на една година на радиация от нула точка един микросиверта. Същото човек получава от нормалната радиация. С други думи, безопасно. Добър пример за това как хората избягват нещо, защото са невежи.
— Хората ме наричат много неща, но не и невежа — отвърна Бъргър. — По-добре да се заемем с преносимите компютри.
— Изкуствената система, която разработих… всъщност разработвам — поправи се Луси, — защото възможностите са безкрайни, а когато човек се замисли за безкрайността, трябва да се запита дали със своята природа всъщност не превръща онова, което е изкуствено, в нещо действително. Защото за мен изкуственото има край. От това за мен следва, че безкрайното вече няма да е изкуствено.
— Трябва да влезем в лаптопите на жертвата — напомни й Бъргър.
— Трябва да разбереш онова, което правим — настоя Луси. Зелените й очи се впиха в Бъргър. — Защото ти ще трябва да обясниш всичко в съда, не аз.
Започна да се придвижва из представянето и този път Бъргър не я прекъсна.
— Мокро съзнание — това е друг жаргонен израз, който не знаеш — каза Луси. — Това е начинът, по който нашият мозък разпознава гласове, лица, предмети, определя тяхното местоположение в контекст, който е важен, разкриващ, поучителен, предсказуем и мога да кажа, че ти изобщо не гледаш и не слушаш това, което ти казвам.
Вдигна ръце от клавиатурата и загледа изпитателно Бъргър, сякаш тя беше въпрос, който се нуждае от отговор.
— Онова, което искам от теб, е нещо просто — каза Бъргър. — Да прегледаш имейлите и всички файлове, да възстановиш всички изтрити, да разпознаеш и най-слабия модел, който би могъл да ни каже кой, какво, кога, къде. Ако е била убита от човек, когото познава, вероятността вътре да има нещо е голяма. — И кимна към опакованите доказателства върху масата до вратата. — Дори ако убийството е извършено от непознат, може да има нещо, което тя някъде споменава и което може да ни подскаже следа къде може да се е срещнала с него или той с нея. Знаеш как става. Детектив си от повече години, на колкото си.
— Е, не е точно така.
Бъргър се изправи и каза:
— Ще ти направя разписка за машините. Как стигна тук?
— След като нямате хеликоптерна площадка, взех такси.
Луси беше затворила вратата на кабинета, когато влезе. Сега стояха пред нея.
— Предположих, че някой от твоите хора ще ме закара обратно във Вилидж и ще ме качи по стълбите право в моя кабинет — каза Луси. — Ще подпиша всички нужни документи. Проформа, за да се запази веригата на доказателствата. Всичко това научих в самотата на полицейската школа.
— Ще се погрижа за формалностите — каза Бъргър, обади се по телефона и когато затвори, добави: — Остава ние двете да обсъдим още нещо.
Луси се облегна на вратата, с ръце в джобовете на джинсите.
— Нека отгатна. Клюкарската колонка. Много постно програмиране, бих добавила. Вярваш ли в Златното правило? Не прави на другите онова, което…
— Не говоря точно за „Готам те пипна!“ — отговори Бъргър. — Но тя повдига важен въпрос, за който трябва да говоря с теб. Марино работи за мен. Приемам за даденост, че можеш и ще се справиш с това.
Луси си облече якето.
— Имам нужда от уверението ти — настоя Бъргър.
— И ми казваш това сега?
— До ранния следобед не знаех, че има причина да провеждам този разговор. Дотогава вече се бяхме уговорили да се видим. Такава е технологията на нещата. Затова повдигам въпроса точно сега.
— Надявам се, че ще проверяваш другите си кандидати за работа по-добре, отколкото си проверила него — подхвърли Луси.