— Каза, че твоят онлайн колеж се намира в Аризона.
— Баща й е деканът — каза той на стената. — Тя затова се записа там. Наричат го Готам Колидж, сякаш е тук в Ню Йорк, но него го няма никъде, с изключение на една сграда в Скотсдейл вероятно, защото е хубаво място за живеене. Там е много по-евтино да се живее. Родителите й имат голяма къща близо до планината Кемълбак. Така и не отидохме заедно в Скотсдейл, защото следващата среща е чак през март. Тя не беше във факултета, но щеше да дойде… да, трябваше да лети рано тази сутрин, за да прекара няколко дена в Скотсдейл.
— Когато беше в апартамента й, видя ли куфари? Беше ли си събрала багажа?
— Тери не оставя нищо отвънка, освен ако не се кани да го използва. А и знае, че ме разстройва, като видя куфара й, а няма да ходя с нея. Това можеше да ни развали вечерта.
— Тя не те ли покани да идете заедно в Скотсдейл?
— Искаше да има възможност първо да им каже за мен.
— След три месеца те не са знаели, че се виждате?
— Те са много… покровителствени спрямо нея. Задушаващ контрол. — Продължаваше да стои с лице към стената, сякаш разговаряше с нея. — Не искаше да им казва, докато не бъде сигурна. Казах й, че не е за чудене, че е натрапчиво маниакална. Че причината са те.
— За какво смяташе, че трябва да е сигурна?
— В мен. Че връзката й е сериозна. Аз си падах повече по нея, отколкото тя по мен.
Продължаваше да смесва глаголните времена, както често правят хората, когато неочаквано е умрял някой, когото обичат.
— Веднага разбрах какво искам, но родителите й… Ако не се получеше, тя не искаше да се налага да обяснява. Винаги се е страхувала от тях, от неодобрението им. Това, че накрая се е изнесла, говори много за нея. Те имат още две деца, които не са малки хора, следвали са в университета и правят каквото си искат. Но не и Тери. Тя е най-умната в семейството. И един от най-умните хора, които познавам. Не и тя. Държали я вкъщи, докато не станала на двадесет и пет, докато повече не можела да търпи, защото искала да означава нещо. Скарала се с тях и заминала.
— Как е могла да си позволи да живее в Ню Йорк?
— Това е било, преди да се запозная с нея, но ми каза, че имала спестени пари, а те продължили да й помагат — не много, но й помагали. Тя се сдобрила с тях и мисля, че веднъж са идвали да я видят и не харесали мястото, където живее. Увеличили онова, което й давали, и тя се преместила в сегашния апартамент. Това ми разказа. Трябва да им се признае, че я подкрепяха поне финансово.
Лицето му бе зачервено от гняв, късата му златиста коса изглеждаше блестяща като метал.
— С такива хора винаги има уловки — отбеляза той. — Подозирам, че са започнали да я контролират от разстояние. Виждах, че нейното натрапчиво маниакално държане се влошава. Забелязах нарастващо загрижени отсенки в имейлите й. Дори още преди да се бяхме срещнали. А през последните месеци нещата се влошаваха все повече и повече. Не знам защо. Нищо не мога да направя. Трябва да я видя. Моля те, позволи ми да я видя. Трябва да й кажа сбогом. Мразя полицията. Майната им. — Избърса очите си с окованите си в белезници ръце. — Защо трябва да са толкова безсърдечни? Да крещят и да блъскат? И тия радиостанции… Не можех да разбера какво става. Мразя го онзи детектив…
— Онзи, когото си поканил да огледа апартамента ти?
— Няма да ги избирам я! Той крещеше, нареждаше ми да го гледам, когато ми говори, и се опитах да му обясня, че не мога да го чувам, когато гледам към него. В хола ме питаше за разни неща и настояваше за отговори. Погледни ме, погледни ме! Отначало се опитвах да помогна. Казах, че някой трябва да е влязъл през вратата долу, натиснал е звънеца и тя е помислила, че съм аз. Може би си е помислила, че съм подранил и съм си забравил ключовете. Трябва да има причина защо е решила, че е безопасно да пусне човека да влезе.
— Ти ми каза колко прибрана е била. Беше ли и необикновено предпазлива?
— Това е Ню Йорк и хората не отварят вратите си ей така. А и тя винаги е била невероятно предпазлива. Хората с размери като нашите са предпазливи. Това е и причината защо нейните родители са толкова покровителствени и на практика са я държали затворена вкъщи. Не би отворила вратата, докато не се почувства в безопасност.