Работното място, което болницата беше предоставила на Бентън, бе малко и претъпкано с книги и списания, подредени толкова, колкото беше успял. Седнаха. Бюрото помежду им изглеждаше като въплътен израз на емоционалната бариера, която тя не можеше да преодолее. Той не искаше секс или поне не с нея. Тя не вярваше, че го прави с някоя друга, но ползата от брака, изглежда, включваше по-къси и безлични разговори и по-малко време в кревата. Вярваше, че Бентън беше по-щастлив, преди да се оженят, и за този тъжен факт не можеше да обвини Марино.
— Какво ти подсказват инстинктите? — попита Бентън.
— Че не трябваше да говоря с него — отговори Скарпета. — Че не трябваше да ми пречат да говоря с теб. Разумът ми подсказва друго.
— Ти си колега консултант тук. Можем да водим професионален разговор за него като пациент.
— Аз не зная нищо за него като твой пациент. Не мога да ти кажа нищо за Оскар като мой пациент.
— Преди това чувала ли си за него? Или за Тери Бриджис?
— Това мога да кажа. Нито дума. И ще те помоля да не ме придумваш. Знаеш ограниченията ми. Знаеше ги и когато ми се обади сутринта.
Бентън отвори, едно чекмедже и извади два плика. Протегна се през бюрото и й ги подаде.
— Не знаех какво може да се случи, докато дойдеш. Може би ченгетата щяха да са намерили нещо, за да го арестуват, и сега вероятно нямаше да водим този разговор. Но ти си права. В момента най-важното за теб трябва да е добруването на Оскар. Ти си негов лекар. Обаче това не означава, че трябва да го видиш пак.
В единия плик имаше доклад за ДНК, а в другия поредица снимки от местопрестъплението.
— Бъргър пожела да получиш копие от ДНК анализа. Снимките и полицейският доклад са от Майк Моралес — обясни Бентън.
— Познаваш ли го?
— Той е сравнително нов в отдела на детективите. Не го познаваш и вероятно няма да се наложи да се запознавате. Честно казано, смятам, че е шушумига. Съдя и по снимките, които е направил на местопрестъплението, и по предварителния му доклад. ДНК-то е от намазки, които доктор Лестър е взела от тялото на Тери Бриджис. Има и втори комплект снимки, които още не съм получил. От второто претърсване днес в ранния следобед, когато е проверен багажът в килера и се е оказало, че лаптопите на Тери са там. Изглежда, трябвало е да лети за Аризона днес сутринта, за да прекара няколко дни със семейството си. Защо багажът е бил опакован и чантата и куфарът прибрани в килера, за да не се виждат, това никой не знае.
Скарпета си спомни какво й беше казал Оскар. Тери не оставяла багаж навън. Била маниакално подредена. Той пък не си падал по сбогуванията.
— Едно от възможните обяснения е, че е била крайно подредена — каза Бентън. — Вероятно маниакално. От снимките ще видиш какво имам предвид.
— Да, това е много вероятно обяснение — отбеляза Скарпета.
Той я погледна втренчено. Опитваше се да определи дали току-що не му е дала информация. Тя не откъсна очи от неговите и не наруши мълчанието. Бентън провери някакъв телефон в указателя на мобилния, след това го набра от стационарния и попита Бъргър дали може да изпрати някого да вземе уликите, които Скарпета е събрала от Оскар Бейн.
Послуша известно време, след това вдигна очи към Скарпета и каза:
— Напълно съм съгласен. След като може да си тръгне, когато поиска, и ти знаеш какво мисля за това. Не, нямах възможност… Тя е тук. Защо не я попиташ?
Подбутна телефона към средата на бюрото и подаде слушалката на Кей.
— Благодаря ти, че се съгласи — каза Джейми Бъргър и Скарпета се опита да си спомни кога за последен път бяха разговаряли.
Преди пет години.
— Как се държа той? — попита Бъргър.
— Крайно отзивчив.
— Смяташ ли, че ще остане в болницата?
— Мисля, че съм в ужасно положение. — Това беше начинът на Скарпета да каже, че не може да разговаря за своя пациент.
— Разбирам.
— Всичко, което мога да ти кажа, е — продължи тя, — че ако можеш да уредиш ДНК-то му да бъде анализирано бързо, ще е много добре.
— За щастие точно сега има достатъчно хора, които обичат да работят извънредно. Обаче доктор Лестър не е сред тях. Виж, ще те помоля направо, освен ако Бентън вече не е казал нещо. Би ли имала нещо против тази вечер да прегледаш тялото на Тери Бриджис? Доктор Лестър вече би трябвало да е на път от Ню Джърси. Съжалявам, че те подлагам на нещо толкова неприятно — и нямам предвид моргата.