Той мълчеше. Тя мразеше, когато изключва, след като му е задала въпрос.
— „Готам те пипна!“ — каза Бентън за нейна изненада и раздразнение.
— Няма да го правиш на голям въпрос, нали?
— Прочете ли го?
— Започнах да го чета в таксито. Брайс каза, че трябвало да го прочета.
— Наистина ли го изчете цялото?
— Бакшишът ме прекъсна, когато ме изхвърли на улицата.
— Ела да погледнеш.
Набра нещо на клавиатурата, докато тя се наместваше до него, и се намръщи.
— Странно…
Уебстраницата „Готам те пипна!“ имаше някакъв проблем с програмирането или беше блокирала. Сградите бяха тъмни, небето яркочервено, а голямата коледна елха от Рокфелер Сентър беше с върха надолу в Сентръл Парк.
Бентън нетърпеливо плъзна мишката по подложката, кликна няколко пъти.
— По някаква причина сайтът е блокирал и е напълно прецакан. Обаче за съжаление мога и така да изтегля проклетата колонка.
Набра няколко букви — удряше енергично по клавишите — да проведе търсене.
— В Мрежата е направо лудница.
Екранът се изпълни с отпратки за „Готам те пипна!“ и д-р Кей Скарпета и той щракна на един файл и отвори не една колонка, а две, които някой беше копирал и качил на сайт на любителите на съдебната медицина. Неласкателната снимка на Скарпета изпълни екрана.
— Смяташ ли, че е направена в Чарлстън? — попита Бентън. — Или в новата ти работа? Престилката говори ли ти нещо? Цветът? Не носиш ли екипи с цвят на боровинка в Уотъртаун?
— Зависи какво сме получили от медицинската пералня. Те ги взимат и ни докарват чисти. Едната седмица може да са тъмнозелени, другата розови, различни отсенки на синьото, боровинкови. Напоследък това се отнася за повечето морги. Най-многото, което мога да уточня, е, че не искам нещо сладко, в смисъл на цветенца, гъбки и мечета. Познавам патолози, които носят такива престилки, сякаш са педиатри.
— И не си спомняш някой да те е снимал по време на аутопсия? Може би с мобилен телефон?
Тя се замисли, после каза:
— Не. Защото ако го бях видяла, щях да го накарам да я изтрие. Никога не бих позволила подобно нещо.
— Най-вероятно е станало, след като се премести и започна при Си Ен Ен. Звездният фактор. Някое ченге. Човек от погребално бюро или от съдебната медицина.
— Това би било лошо. — Тя поклати глава и си помисли за Брайс. — Това ще ме накара да се притеснявам, че е някой от екипа ми. Каква е тази работа със сестра Поли? Коя е сестра Поли?
— Не зная. Прочети това. После ще се върнем на нея.
И премести курсора на първата качена днес на сайта колонка и частта, която искаше тя да види:
„… но под тази непроницаема фасада има една мръсна тайна, която тя крие много добре. Скарпета може и да живее в свят от неръждаема стомана, но със сигурност не е жена, направена от стомана. Тя е слаба — какъв срам.
И знаете ли защо? Защото може да бъде изнасилена.
Да, точно както всяка друга жена, само дето този път може да обвиниш жертвата. Сама си го навлече. Отблъскваше, държеше се зле и омаловажаваше своя детектив и партньор до една пияна нощ в Чарлстън, когато той вече не можел да издържа. Човек дори може да съжали горкичкия Пийт Марино…“
Скарпета се намръщи. Клюките са едно, но това бе нещо съвсем друго.
— Няма да питам защо хората са толкова отвратителни — каза тя. — Много отдавна се научих да не питам. Накрая стигнах до извода, че може и да разбереш, но всъщност това няма значение. Ако разбера кой стои зад това, ще го съдя.
— Няма да ти казвам да не обръщаш внимание.
— Смятам, че вече ми каза, като не ми каза. Онова, което се случи, никога не е попадало в новините. Не съм подавала оплакване. Това е неточно и е клевета. Ще заведа дело.
— Срещу кого? Срещу анонимното лайно в киберпространството?
— Луси може да разбере кой е.
— Като стана дума, не мисля, че сайтът е рухнал по случайност — каза той. — Вероятно това е най-доброто лекарство. Най-добре да остане завинаги блокиран.
— Ти ли я накара да го блокира?
— Чу ме, когато говорих с нея. Разбира се, че не съм. Но ти я познаваш. Със сигурност това е нейна работа и е по-резултатно от съдебен процес. Тук няма клевета. Не можеш да докажеш, че написаното от този човек е лъжа. Не можеш да докажеш какво се е случило. И какво не.
— Казваш го така, сякаш не вярваш онова, което ти казах.
— Кей — той я погледна в очите, — нека не превръщаме това в караница помежду ни. Очевидно онова, за което трябва да се подготвиш, е разголването. Обществото не е знаело, но сега вече знае и ще те питат. Както и за това… — Той прочете още малко. — Другата глупост. Енорийското училище. Сестра Поли. Това е история, която не съм чувал.