— Ами той направи точно това. Нанесе удар и побягна. Така смята Луси — отговори Бентън, но тя отдавна вече беше по-добра в определянето на това кога е уклончив. — Изчезна и трябваше да обяснявам до посиняване, че когато човек смята, че няма към кого да се обърне, търси начин да се измъкне. Това не е нещо ново. Знаеш историята и познаваш Луси.
— Каква история? Никога не съм знаела историята. Той изчезна и никога не съм си и помисляла, че се е самоубил. Не и Марино. Не би имал смелостта или глупостта — и най-вече, той се страхува, че ще отиде в ада. Наистина вярва, че има физически ад, разположен някъде около разтопената сърцевина на земята, и че ако попадне там, ще гори в огъня цяла вечност. Призна ми го в друга пиянска вечер. Желаеше ада на половината планета, защото сам се страхува от него.
Погледът на Бентън беше неизказано тъжен.
— Не зная за каква история говориш и не ти вярвам — каза тя. — Нещо друго се е случило.
Загледаха се в очите.
— Той е тук — каза Бентън. — От миналия юли. По-точно от първата седмица на юли.
И продължи и й каза, че Марино работи за Бъргър, която научила от клюкарската колонка истинската причина Марино да напусне Чарлстън, гнусна подробност, която не знаела, когато го наела. И че сега Луси знаела за Марино, защото Бъргър току-що се била срещнала с нея и й била казала.
— Затова се обади Луси — завърши Бентън. — И тъй като те познавам достатъчно добре, подозирам, че би искала да помогна на Марино въпреки всичко. И би поискала да откликна на желанието му да се подложи на лечение и в общи черти да започне живота си отново, без ти да знаеш.
— Трябваше отдавна да ми кажеш.
— На никого не можех да разкрия подробности за него. Също толкова, колкото ти можеш да ми кажеш какво е казал Оскар. Поверителност между лекаря и пациента. Марино ми се обади в „Маклийн“ малко след като беше изчезнал от Чарлстън и ме помоли да го вкарам в някой център за лечение. Помоли ме да говоря с терапевта му тук, да наблюдавам, да се намеся, ако се наложи.
— А след това да му намериш работа при Джейми Бъргър? И това също ли е тайна? Какво общо има това с поверителността между лекаря и пациента?
— Помоли ме да не ти казвам.
Гласът на Бентън твърдеше, че е постъпил правилно, погледът му опровергаваше убедеността му в това.
— Това няма нищо общо с поверителността между лекар и пациент, нито дори с това да се държиш достойно — каза Скарпета. — Знаеш за какво става дума. Мисленето ти е напълно погрешно, защото няма начин той да работи за Джейми Бъргър и аз да не разбера. В някой момент. И точно това се случи.
Започна да прелиства полицейския доклад, защото не искаше да го погледне. Почувства, че има някой зад нея, още преди човекът да заговори, обърна се и се смая, като видя типа на прага на кабинета.
С торбестите си бандитски дрехи, дебелите златни ланци и сплетената на ситни плитки коса приличаше на току-що избягал от ареста.
— Кей, не мисля, че познаваш детектив Моралес — каза Бентън не особено любезно.
— Обзалагам се, че не помниш, но веднъж почти се запознахме — каза Моралес, докато влизаше и безсрамно я оглеждаше.
— Съжалявам. — Това означаваше, че не помни. Не му подаде ръка.
— Почивните дни след Деня на труда. В моргата — обясни той.
Излъчваше неспокойна енергия, която я изнервяше. Помисли си, че измисля нещата, които върши, на момента, че ги прави веднага и че е в природата му да властва над всичко, до което се докосне.
— Бях през няколко маси от теб. Ти преглеждаше онзи тип, дето го бяха извадили от Ийст Ривър до Уорд Айланд — продължи той. — Знам, че не ме помниш. Въпросът беше дали му е писнало от живота и е скочил от моста, или е получил сърдечен удар и е паднал. Един от случаите на Досадната Лестър. Излезе, че не е свързала точките — не се беше сетила, че приличната на папрат шарка по торса е, познай какво, резултат от удар на гръм, което изключи, защото не откри изгоряло по чорапите му, по подметките и разни подобни глупости. Ти използва компас, за да докажеш, че токата на колана му е намагнетизирана, което е типично, когато те удари гръмотевица. Както и да е, не ме помниш. Аз само се бях отбил, за да оставя едни куршуми, които трябваше да идат в лабораторията.
Извади бланка за доказателства от джоба на огромните си джинси, разгъна я и започна да я попълва, наведен над бюрото толкова близо до нея, че лакътят му я докосваше, и тя отмести стола си. Той й подаде бланката и химикалката, тя попълни останалото и се подписа. Моралес взе плика с доказателствата от Оскар Бейн и си тръгна.