— Няма нужда да казвам — подхвърли Бентън, — че Бъргър си има предостатъчно проблеми с него.
— Той е в екипа й, така ли?
— Не, това би улеснило нещата. Може би тогава щеше да може да го контролира поне малко — обясни Бентън. — Той е направо вездесъщ. Щом даден случай придобие известност, успява по някакъв начин да се появи. Точно както при смъртта от гръмотевицата, за която стана дума. Между другото, вероятно няма да ти прости, че не го помниш. Затова го спомена цели три пъти.
13.
Бентън се настани удобно в тапицирания с изкуствена кожа стол и загледа Скарпета, докато тя преглеждаше документи от другата страна на малкото издраскано бюро.
Обичаше правия й нос, силните черти на брадичката и скулите й, бавния грациозен начин, по който се движеше дори да правеше нещо съвсем дребно като прелистването на страници. В съзнанието му тя изглеждаше все така, както първия път, когато се срещнаха: появи се на прага на заседателната зала, руса, несресана, негримирана, а джобовете на дългата й бяла престилка пълни с химикалки, книжни кърпички и розови залепващи бележки за телефонни обаждания, на които не бе успяла да се отзове, но явно щеше да го направи при първа възможност.
Той на мига разбра, че въпреки очевидната й сила и сериозност тя е внимателна и мила. Видя го в очите й по време на онази първа среща и го виждаше в тях и сега, макар да бе потънала в работа и въпреки че я беше наранил отново. Не можеше да си представи да не я има и почувства как го пронизва острието на омразата — омраза срещу Марино. Онова, в което Бентън се беше ровил през целия си съзнателен живот, сега се намираше в неговия дом. Марино беше пуснал врага да влезе и той не знаеше как да го накара да си върви.
— По кое време полицията е пристигнала на местопрестъплението? Защо ме зяпаш? — попита Скарпета, без да го поглежда.
— Около шест и четвърт. Оплесках нещата. Моля, не ми се сърди.
— Как е била уведомена? — Тя обърна страницата.
— Сто и дванадесет. Той твърди, че е открил тялото на Тери около пет, но до шест не се обадил на сто и дванадесет. Шест и девет, за да съм точен. Полицията пристигнала след няколко минути. Около пет минути. — Тя не му отговори и той взе един кламер и започна да го разгъва. Мразеше да е нервен.
— Намерили външната врата заключена — продължи Бентън. — Там има още три апартамента. Никой не си бил у дома и кооперацията няма портиер. Полицията не могла да влезе в сградата, но нейният апартамент е на партера, така че заобиколили отзад и през пролука в пердетата видели Оскар в банята, прегърнал женско тяло, покрито със синя хавлиена кърпа. Плачел истерично, прегръщал я и я милвал. Ченгетата започнали да чукат по прозореца, привлекли вниманието му и той ги пуснал да влязат.
Говореше с кратки накъсани изречения, мозъкът му беше бавен и някак неорганизиран — вероятно защото се чувстваше крайно стресиран. Продължаваше да разгъва кламера. Гледаше я.
След продължително мълчание тя вдигна глава, погледна го и попита:
— И какво? Той говорил ли е с тях?
„Сравнява бележки — помисли си той. — Иска да сравни онова, което знам, с казаното от Оскар. Тя е клинична и безпристрастна, няма да ми прости.“
— Съжалявам. Моля те, не ми се сърди — каза Бентън на глас.
Тя издържа погледа му и каза:
— Защо е била само по сутиен и пеньоар? Ако пред вратата е стоял непознат, би ли отворила така?
— Не можем да се оправим с това сега. — Имаше предвид тяхната връзка, а не случая. — Може ли да го приберем в килера?
Така го наричаха, когато частни въпроси възникваха на погрешното място и в погрешното време. Погледът й и това как очите й станаха с една отсянка по-тъмносини му подсказаха, че ще го направи. Засега щеше да го прибере в килера, защото го обичаше, макар той да не го заслужаваше.
— Добър въпрос. Как е била облечена, когато е отворила вратата — съгласи се той. — Имам някои наблюдения, когато стигнем до тази част.
— Какво точно е направил Оскар, когато е влязла полицията?
— Плачел, краката му се подгъвали, крещял. Толкова настоявал да се върне в банята, че двама полицаи трябвало да го държат. Опитвали се да го накарат да говори. Казал, че бил срязал пластмасовите белезници. Били на пода в банята до ножиците, които бил взел от поставката с ножове в кухнята.
— Как ги е нарекъл на местопрестъплението? Пластмасови белезници? Или полицията ги е нарекла така? Откъде се е появил терминът „пластмасови белезници“? Важно е да разберем кой пръв го е използвал.