— Не знам.
— Е, някой сигурно знае.
Бентън огъна кламера като осмица. Онова, което бяха прибрали в килера, продължаваше да се показва. В даден момент щяха да говорят, но разговорите не оправяха строшеното доверие, така както не лекуваха и счупени кости. Нужната ос на неговия живот бяха лъжите, всички добронамерени или професионално и правно нужни, и това беше всъщност причината Марино да е заплаха. В основата на неговите отношения с Марино никога не бе имало лъжи. Когато се бе натрапил насила на Скарпета, Марино не бе показвал презрение или омраза, нито се беше опитвал да я унизи. Просто си бе взимал онова, което е желаел, тъй като тя не е искала да го даде. Направил го беше, защото това е било единственият начин да убие ненужната любов, която била на път да го съсипе. Неговото предателство към нея всъщност бе едно от най-честните неща, които беше правил.
— Освен това не знаем какво е станало с онова, с което е била удушена — отбеляза Бентън. — Изглежда, убиецът го е свалил от врата й и го е отнесъл. Полицията подозира, че са били други пластмасови белезници.
— На какво основание?
— Би било необичайно да донесе две различни връзки — отговори Бентън.
Огъваше кламера и той най-после се строши.
— Защо е свалил тези от шията й и си е тръгнал с тях, а е оставил онези на ръцете? Ако се е случило точно така — отбеляза тя.
— Не знаем какво е имал наум. Няма на какво да стъпим. Не е голяма изненада, че са си помислили, че го е направил Оскар.
— На какво основание?
— Убиецът или е имал ключ, или тя трябва да му е отворила, а както ти вече подчерта, тя е била по пеньоар и почти нищо друго. Хайде да поговорим за това. Защо е била толкова спокойна и доверчива? Как е могла да знае кой звъни на външната врата? Няма камера, нито интерком. Според мен заключението е, че е очаквала някого. Отключила е външната врата по тъмно, при положение че сградата е била празна, след това е отключила и вратата на апартамента. Или го е направил някой друг. Насилниците обичат празниците. Голям символизъм и наоколо няма жива душа. Ако Оскар я е убил, снощи е бил идеалният момент да го направи и да го представи за нещо друго.
— Искаш да кажеш, че полицията смята, че се е случило точно това?
„Отново прави сравнения — помисли Бентън. — Какво ли знае?“
— За тях в това има най-много смисъл.
— Когато полицията е дошла, вратата на апартамента била ли е заключена, или е била отключена?
— Заключена. След като влязъл, в определен момент Оскар я е заключил. Малко странно е, че след като звъннал на сто и дванадесет, не е отключил външната врата на сградата. Не е отключил и вратата на апартамента. Не зная как е смятал, че ще влезе полицията.
— Това изобщо не е странно. Независимо от това какво е правил или не, той е бил уплашен.
— От какво?
— Ако не я е убил той, може да се е страхувал, че убиецът ще се върне.
— Как би могъл убиецът да се върне в сградата, след като не е имал ключ?
— Когато са уплашени, хората не мислят за всяка подробност. Обикновено първият подтик е да заключиш.
„Проверява разказаното от Оскар. Сигурно й е казал, че е заключил вратата на апартамента, защото го е било страх.“
— Какво е казал, когато се е обадил на сто и дванадесет? — попита тя.
— Ще те оставя сама да чуеш — отвърна Бентън.
Дискът вече беше в компютъра; той отвори аудиофайл и усили звука:
„Оператор 112: Национален номер за спешни повиквания. Какъв е проблемът?
Оскар (истерично): Полиция! Моята приятелка…
Оператор 112: Господине, какъв е проблемът?
Оскар (с писък): Тя е мъртва! Мъртва е! Някой я е убил! Някой я е удушил!
Оператор 112: Била е удушена?
Оскар: Да!
Оператор 112: Имате ли представа дали лицето, което я е удушило, е все още в жилището?
Оскар (плаче, говори почти шепнешком): Не… Тя е мъртва…
Оператор 112: Екипите са вече на път! Останете, където сте, разбрано?
Оскар (плаче): Те…
Оператор 112: Те? Има ли някой при вас?
Оскар: Не… (неразбираемо).
Оператор 112: Не затваряйте. Полицията е почти при вас. Какво е станало?
Оскар: Аз дойдох и тя беше на пода… (неразбираемо).“
Бентън затвори файла.
— След това е затворил и не е пожелал да вдигне, когато операторът го е набрал. Ако беше останал на линия, за полицията щеше да е по-лесно и по-бързо да влезе в апартамента. Вместо това е трябвало да заобиколят отзад и да чукат по прозореца.