— Щом се наложи, мога да съм при вас след няколко часа.
— Уверен съм — каза той, — че щом нещата са толкова различни, значи имат нещо общо.
15.
— Никой не обвинява никого за нищо — каза Бентън в слушалката; разговаряше с административния помощник на Скарпета Брайс. — Просто се питах какво ти е хрумнало, когато си го видял за пръв път… Така ли?… Добър довод… Да, това е интересно. Ще й кажа.
После затвори.
Скарпета не обръщаше особено внимание на онова, което обсъждаха с Брайс. Много повече я интересуваха няколко снимки от банята на Тери Бриджис и тя ги беше подредила една до друга на бюрото на Бентън. На тях се виждаше безупречен под от бели керамични плочки и бял мраморен плот. До мивката с богато украсени златни кранове имаше вграден шкаф, пълен с парфюми, четка и гребен. На боядисаната в розово стена имаше закачено кръгло огледало в златиста рамка, леко килнато, но толкова леко, че едва се забелязваше. Доколкото можеше да каже, то беше единственото нещо в банята, което изглеждаше разместено.
— Косата ти — каза Бентън, когато принтерът му заработи.
— Какво косата ми?
— Ще ти покажа.
Друга снимка в едър план на тялото, този път заснета от друг ъгъл, след като хавлиената кърпа е била махната. Хондродистрофичните характеристики на Тери бяха по-изразени от тези на Оскар. Носът й беше леко сплескан, а челото изпъкнало, ръцете и краката й бяха дебели и наполовина от дължината, която трябваше да имат, пръстите й също бяха дебели и къси.
Бентън се завъртя на стола, измъкна един лист от принтера и го подаде на Скарпета.
— Пак ли трябва да гледам това? — попита тя.
Беше снимката от тазсутрешната колона на „Готам те пипна!“.
— Брайс каза хубаво да огледаш косата си — обясни той.
— Покрита е. Мога да видя само малък кичур.
— Точно това има предвид. Била е по-къса. Показал е снимката на Филдинг, който е на същото мнение.
Тя прокара пръсти през косата си. Разбра какво имат предвид Брайс и Филдинг. През изминалата година беше оставила косата си да порасне с два-три сантиметра.
— Прав си — съгласи се тя. — Брайс, господин Хигиена, винаги ми мърмори за това. Това е междуцарствието между дължина, която не мога да покрия изцяло, но все пак не е достатъчно дълга, за да мога да я прибера напълно. Затова винаги се показва малък кичур.
— С Филдинг са забелязали едно и също — каза Бентън. — Снимката е направена скоро. През последните шест месеца, защото и двамата смятат, че е щракната, след като са започнали да работят при теб. Основават предположението си на дължината на косата ти, на часовника, който носиш, и на визьора, който използваш и сега.
— Най-обикновен визьор. Не е като нашите модни очила с различни ярки рамки.
— Както и да е, склонен съм да се съглася с тях — каза Бентън.
— Това ми говори нещо, защото очевидно е направена в Уотъртаун и тогава те влизат в списъка на заподозрените. И не си спомнят някой друг да е снимал?
— Точно там е затруднението — обясни Бентън. — Всички, които минават през твоята морга, може да са я направили. Това вече го казах. От поведението и изражението ти личи, че не осъзнаваш, че те снимат. Щракната набързо с мобилния телефон снимка. Това е моето предположение.
— Значи не е Марино — каза тя. — Той със сигурност не е бил в обсега да ме снима.
— Кей, подозирам, че той повече от теб мрази появата на колонката в интернет. Няма никакъв смисъл да си мислиш, че Марино стои зад това.
Скарпета разгледа още снимки от тялото на Тери Бриджис на пода в банята. Беше объркана от тънката златна верижка на левия глезен. Подаде снимката в едър план на Бентън.
— Оскар е казал на полицията, че никога преди не я е виждал — каза той. — И след като ти, изглежда, не знаеш откъде идва, съм готов да заключа, че или Оскар ти е казал, че не знае нищо за нея, или изобщо не я е споменал.
— Достатъчно е да кажа, че не знам нищо за нея — отвърна тя. — Обаче тази верижка не прилича на нещо, което жертвата би носила. Първо, не й е по мярка. Прекалено стегната е. Или я е имала от дълго време и е надебеляла, или някой й я е дал, без да знае или да го е грижа какъв размер носи. С други думи, не мисля, че си я е купила сама.