— Ще направя своя мъжемразки коментар — каза Бентън. — Мъж е по-вероятно да направи грешка, отколкото жена. Ако жена й беше купила гривната, щеше да знае, че Тери има дебели глезени.
— Естествено Оскар знае всичко за джуджетата — подхвърли Скарпета. — Осъзнава много добре тялото си. По-малко вероятно е той да купи погрешния размер, защото я познава интимно.
— Освен това отрича да е виждал гривната преди.
— Ако човекът, в когото си влюбен, се среща с теб само веднъж седмично в предварително определен час и място по негов избор, какво би ти хрумнало след известно време?
— Че се среща и с друг — отговори очаквано Бентън.
— Друг въпрос. След като питам за гривната, какво подсказва това?
— Оскар не го е споменал пред теб.
— Подозирам, че Оскар изпитва дълбоко стаен страх, че Тери се е срещала с друг — отговори Скарпета. — Да се справи съзнателно с това би означавало да си причини рана, която не може да понесе. Не ме интересува колко шокиран е бил, когато е намерил тялото, ако наистина се е случило точно това. Трябва да е забелязал верижката на глезена. По мое мнение неспоменаването й казва много повече, отколкото ако я беше споменал по своя воля.
— Страхува се, че е била подарък от друг — каза Бентън. — Разбира се, в наш интерес е да знаем дали наистина Тери се е срещала с друг. Защото този човек може да е убиецът.
— Възможно е.
— Но може да се твърди, че Оскар я е убил, защото е открил, че се среща с друг — вметна Бентън.
— Имаш ли някаква причина да смяташ, че го е правила? — попита Скарпета.
— Ще приема, че и ти не знаеш отговора. Но ако го е правила и той й е подарил украшение, защо ще го носи, когато идва Оскар?
— Е, би могла да каже, че сама си я е купила. Но не зная защо изобщо я е сложила. Верижката не й става.
Започна да разглежда друга снимка на дрехи, които сякаш бяха захвърлени във ваната: розови пантофи за спалня, розов пеньоар, срязан от яката до ръкавите, червен дантелен сутиен, отварящ се отпред, със срязани презрамки.
Наведе се над бюрото и подаде снимката на Бентън.
— Най-вероятно китките й вече са били завързани зад гърба, когато убиецът е свалил пеньоара и сутиена. — Това би обяснило срязването на презрамките и ръкавите.
— Подсказва също, че е била бързо покорена от нападателя — отбеляза Бентън. — Блицатака. Не я е очаквала. Независимо дали след като е отворила вратата, или когато вече е бил в апартамента й. Той я е вързал, за да може да я контролира. След това се е заел със свалянето на дрехите й.
— Не е било нужно да срязва дрехите й, ако е възнамерявал да я нападне сексуално. Всичко, което е трябвало да направи, е да отвори предницата на пеньоара.
— За да предизвика ужас. Пълна власт. Това съвпада със садистично убийство. Не означава, че не е бил Оскар. Но не означава и че го е извършил той.
— А отсъствието на гащичките й? Освен ако просто не са споменати в доклада. Много необичайно е под пеньоара да носиш сутиен, но да си без гащички. Предполагам, че ще проверят ножицата за влакна, за да видят дали не е използвана, за да бъдат срязани дрехите й. Ами влакната, които може да са по дрехите на Оскар? Би трябвало влакна от тялото й, оставени от хавлиената кърпа, да са полепнали по него, докато е седял и я е прегръщал.
Намери няколко снимки на кухненската ножица, лежаща на пода до тоалетната чиния. Наблизо бяха пластмасовите белезници, средство за обездвижване за еднократна употреба, с които са били стегнати китките й. Бяха срязани през примката. Нещо в тях я разтревожи. Осъзна какво е, когато подаде снимката на Бентън.
— Забелязваш ли нещо необичайно?
— Някога в първите ми дни във ФБР използвахме метални белезници, а не пластмасови. Няма нужда да споменавам, че никога не бихме използвали пластмасови белезници за пациенти.
Това беше неговият начин да признае, че не е специалист.
— Тези са безцветни, почти прозрачни — каза тя. — Всички пластмасови белезници, които съм виждала, са черни, жълти или бели.
— Само защото не си виждала…
— Разбира се, това не означава нищо.
— Възможно е да има нови разновидности, а и непрекъснато се появяват нови фирми производителки, особено след като сме във война. Ченгетата и военните ги носят в кутийки на коланите си, имат десетки в колите си. Много са лесни за едновременно приложение върху много затворници. Подобно на много други неща днес лесно се намират в интернет.
— Но са много трудни за сваляне — каза Скарпета. — Това исках да подчертая. Не можеш да срежеш пластмасови белезници с кухненска ножица. За това се изискват ножици с дълги дръжки, като тези за арматурно желязо.