— Защо Моралес не е казал нещо по въпроса?
— Вероятно никога не се е опитвал да среже пластмасови белезници с ножица — отговори Скарпета. — Вероятно повечето полицаи не са. Първия път, когато получих вързан с пластмасови белезници труп, трябваше да използвам флекса, за да ги сваля. Сега в моргата имам ножица за арматура. Убийства, смърт по време на задържане, самоубийци с пластмасови белезници на ръцете, глезените, вратовете. Прекараш ли крайчето през блокчето за заключване, няма връщане. Така че или кухненската ножица е подхвърлена, за да изглежда, че е използвана за срязване на пластмасовите белезници, когато всъщност е използвано нещо друго, или тази безцветна ивица не е пластмасови белезници. Полицията намерила ли е други подобни средства за обездвижване в къщата?
Кафявите очи на Бентън я наблюдаваха внимателно.
— Знаеш толкова много или толкова малко, колкото и аз. Онова, което е в доклада и описа на уликите. Очевидно всички други белезници щяха да бъдат иззети и описани — освен ако Моралес не е най-тъпото ченге на планетата. Затова смятам, че отговорът е не. Убиецът ги е донесъл в апартамента. Което ни връща отново на преднамереността. Може да е използвал белезници и за врата й, а може и да не е.
— Можем да си повтаряме „той“, колкото искаме — отбеляза Скарпета, — но Тери Бриджис е била много дребна и една жена би могла с лекота да я победи. В този ред на мисли и дете би могло — момче или момиче.
— Би било необичайно престъпление, ако го е извършила жена. Но може да обясни защо Тери се е чувствала в безопасност, когато е отворила вратата. И отново, освен ако Оскар не е подготвил сцената, за да прилича на сексуално убийство, когато всъщност е било нещо друго.
— Липсващото оръдие на убийството — каза Скарпета. — Това не прилича на инсценирано. Имам усещането, че убиецът го е взел по някаква причина.
— Може би като сувенир — отговори Бентън. — Оръдието на престъплението, част от бельото, имам предвид гащичките й. Механизъм за актуализация на фантазиите с насилие след станалото. Връща лентата, пуска отново онова, което е извършил, защото му доставя сексуално удовлетворение. Поведенчески вид, който рядко се свързва с битовите убийства. Сувенирите обикновено сочат сексуален хищник, който обективизира своята жертва — непозната или далечна позната. Не гадже за една вечер, а любовник. Освен ако не става въпрос за инсценировка. — Той отново подхвърли същия довод. — Оскар е много умен. Много е пресметлив и бърз.
Пресметлив и достатъчно бърз, за да се върне в колата и да хвърли вътре палтото си, за да е сигурен, че историята му как е бил нападнат при влизането в жилището, скъсаната му фланелка и раните ще са приемливи за полицията. Но кога го беше направил, ако се приемеше, че е вярно? Скарпета реши, че е било след като е издраскал с нокти собствената си плът и се е удрял с фенерчето. Тогава е осъзнал, че раните не могат да бъдат обяснени, ако е носил палто.
— Сувенири. Може би убиец, който взима сувенири и оставя един. Ако вземем предвид възможността гривната на глезена да е сложена от убиеца вероятно след убийството. Подобно на сребърните пръстени в твоя случай преди години в Калифорния. Четири студентки и всеки път убиецът слагаше сребърен пръстен на безименния пръст на жертвата. Обаче символиката на сребърния пръстен ми се струва напълно различна от тази на верижка за глезена.
— Едното е притежание като в „правя те моя с този пръстен“ — съгласи се Бентън. — Другото е контрол като в „слагам вериги на краката ти. Ти си моя собственост“.
Още снимки: маса, подредена за двама. Свещи, чаши за вино, ленени салфетки в сини пръстени, чинии за хранене, панер за хляб и купи за салата. В средата на масата аранжирани цветя. Всичко с голямо внимание към подробностите, съвършено подредено, съвършено съчетано и разположено, но му липсваше въображение и топлота.
— Тя е била маниакална — отбеляза Скарпета. — Перфекционистка, но заради него си е причинявала неприятности. Мисля, че Оскар е бил важен за нея. Когато полицията е дошла, свирела ли е музика?
— В доклада няма нищо.
— Телевизорът работел ли е? Има един в хола, но на снимката е изключен. Някакъв намек какво може да е правила, когато някой е застанал пред вратата й? Нещо различно от готвенето по някое време следобед?
— Онова, което виждаш на снимките и в докладите, е всичко, което знаем. — Той направи пауза. — Защото ти си единствената, с която Оскар е съгласен да говори.