Тя зачете доклада на глас:
— Фурната включена на сто, в нея цяло пиле, което подсказва, че е било сготвено и тя само го е държала топло. Спанакът в една тенджера още не е бил сготвен. Котлонът е изключен.
Друга снимка: черно пластмасово фенерче на килима близо до входната врата.
Друга снимка: спретнато подредени дрехи върху леглото. Пуловер с голямо деколте, червен. Приличаше на кашмирен. Червени панталони. Приличаха на копринени. Обувки? Нямаше и следа от обувки. Нито от гащичките.
Друга снимка: по моравото лице на Тери няма и следа от грим.
Скарпета реконструира сцената: Тери е щяла да се облече празнично и предизвикателно в яркочервено, при това меко на пипане. Носела секси сутиен, не толкова секси пеньоар и пантофи, може би е чакала да стане време Оскар да дойде, за да се гримира и да се облече съблазнително в червено. Къде бяха обувките й? Може би не ги бе носила вътре. Къде бяха гащичките й? Някои жени не носят. Може би е била от тях. Обаче ако беше така, не съответстваше на казаното от Оскар за манията й по микробите и чистотата.
— Знаем ли дали е имала навик да не носи гащички? — попита тя Бентън.
— Нямам представа.
— Обувките. Къде са? Направила си е труда да избере какво ще носи, а няма обувки? Три възможности: още не ги е била избрала. Убиецът ги е взел. Или не е носила обувки вкъщи. А това е любопитно и ми е малко трудно да го възприема. Човек, който има мания за чистота и подреденост, няма да тръгне да се разхожда бос. И щом е била по пеньоар, е носила бикини. Значи не е била боса. Човек, който има мания за бактерии, е много по-вероятно да носи гащички.
— Не знаех, че е маниакално натрапчива — отбеляза Бентън.
Кей осъзна, че е разкрила нещо, което не е трябвало.
— Оскар не говори за нея, когато го оценявах, както знаеш. — Бентън нямаше да я остави да се измъкне със своята недискретност. — Не чух нищо, което може да подсказва, че Тери е била маниакално натрапчива или прекалено загрижена за чистотата и подредеността. Извън онова, което се вижда от снимките. Да, може да се каже, че е била много организирана и спретната. Внушението е такова, но не до степен на натрапчиво поведение. Щом не е вероятно да се разхожда боса и без гащички, отново стигаме до възможността за убиец, който събира сувенири. Това ни отдалечава от Оскар. Струва ми се пресилено да ги е махнал от местопрестъплението и след това да се е върнал бързо, преди да е пристигнала полицията.
— Склонна съм да се съглася.
— Не мисля, че Оскар го е направил, а ти? — каза Бентън.
— Мисля, че полицията не бива да прави предположението, че убиецът е, цитирам: малък побъркан човек, затворен на сигурно място в болничната амбулатория. Това мисля.
— Оскар не е луд — това не е мила дума, но я използвам. Не страда от разстройство на личността. Не е социопатичен, нарцистичен, но е на границата. Резултатите от неговия тематично оценъчен тест разкриват, че е склонен към гняв и отбягване, и изглежда, нещо е предизвикало параноята и е усилило чувството, че трябва да избягва хората. Накратко казано, той се страхува от нещо. Не знае на кого да вярва.
Скарпета си спомни за диска, който Оскар твърдеше, че е скрил в библиотеката си.
В Мъри Хил Марино крачеше по тъмната улица с дървета отстрани и гледаше с очите на сексуален хищник.
Кооперацията от червеникавокафяви тухли на Тери Бриджис беше разположена между детска площадка и лекарски кабинет, снощи затворени. От другата страна на улицата от двете страни на двуетажната кооперация на нейната странна съседка имаше френско бистро и фурна, също затворени снощи. Марино провери и внимателно изучи района и стигна до същото заключение като Моралес: когато Тери е отворила вратата на своя убиец, никой не е гледал.
Дори някой случайно да е минавал оттук, вероятно не е имал и най-малка представа какво вижда: самотна фигура се качва по стълбите и натиска звънеца на вратата на сградата или я отключва с ключ. Марино подозираше, че по-скоро извършителят се е крил, докато не се е уверил, че в района няма никой, и това върна мислите му към Оскар Бейн.
Ако намерението му снощи е било да убие Тери, не би имало значение дали някой е щял да го види. Той беше нейното гадже. Идвал е да вечеря с нея. Паркирането на джипа „Чероки“ точно пред дома беше умна постъпка, защото това би било нормалното поведение, ако няма лоши намерения. След като разговаря с Бакарди, Марино вече нямаше съмнение с какво престъпление си има работа. Беше точно онова, което изглеждаше: сексуално мотивиран преднамерен акт, извършен от човек, чиито инструментариум включва връзване, гел и верижка от десеткаратово злато.