Оскар или беше невинен, или щеше да е ужасно труден за залавяне, защото бе имал всички основания да се появи вчера следобед пред жилището на Тери. По всичко личеше, че Тери го е очаквала за вечеря. Както изглежда, се бе готвила за романтична вечер. Досега местопрестъплението изглеждаше на практика безполезно, защото следи от Оскар щеше да има навсякъде, включително по трупа на Тери. Съвършеното престъпление? Може би, ако не беше чудната случка: настояването на Оскар, което предхождаше смъртта на Тери с цял месец, че го шпионират, промиват му мозъка, че са му откраднали самоличността.
Марино се замисли за дрънкането и беснеенето на Оскар по телефона. Ако не е психар, защо ще привлича внимание по този начин, щом е сериен убиец, който вече е убил най-малко двама души?
Марино се почувства виновен и разтревожен. Ами ако беше изслушал Оскар по-внимателно и го беше поканил да дойде в прокуратурата и да седне да поговори с Бъргър? Какво щеше да стане, ако му беше повярвал поне наполовина? Пак ли щеше да крачи по този тъмен тротоар в студената ветровита вечер?
Ушите му бяха измръзнали, очите му сълзяха и го беше яд, че бе изпил толкова бири. Когато сградата на Тери се появи пред погледа му, забеляза, че прозорците на апартамента й светят. Пердетата бяха дръпнати и отпред имаше спряла полицейска кола. Марино си представи ченгето вътре: как седи да обезопасява местопрестъплението, докато Бъргър не реши да освободи жилището, и умира от скука. Марино би дал всичко, за да може да използва тоалетната, но човек не ползва нищо на местопрестъплението.
В момента единствената обществена тоалетна беше някое по-закътано местенце. Докато се приближаваше към кооперацията на Тери, Марино продължи да се оглежда за добро място. Забеляза, че фенерите от двете страни на външната врата светят, и си спомни от доклада на Моралес, че снощи, когато полицията пристигнала малко след шест, са били загасени.
Отново се замисли за Оскар Бейн. Нямаше значение, ако някой го е видял достатъчно добре, за да го разпознае по-късно. Той беше гаджето на Тери, имаше ключове за входа на сградата и жилището и тя го е очаквала. Ако външните лампи не са светели, когато е дошъл, защо? В пет, когато уж бил пристигнал, навън вече е било съвсем тъмно.
Марино предположи, че е възможно, когато е пристигнал, лампите да са светели, но когато е влязъл в сградата, по някаква причина да ги е загасил.
Спря на половин пряка от червеникавокафявата тухлена сграда и се загледа във входа на Източна 29-а улица. Представи си, че е убиецът, представи си какво ли е изпитвал да се приближава към кооперацията на Тери. Какво ли е виждал? Какво ли е усещал? Вчера беше студено и влажно и много ветровито, с пориви до четиридесет километра в час, и престоят навън бе много неприятен, почти толкова, колкото и сега.
В три и тридесет следобед слънцето е било под линията на сградите и дърветата и входът е бил в сянка. Би било невероятно по това време лампите вече да светят, независимо дали са свързани с реле за време или не. Всички обитатели на кооперацията обаче щяха да са си запалили лампите, разкривайки на хищника кой си е вкъщи.
Марино забърза към детската площадка и докато се облекчаваше до черната входна врата, забеляза върху плоския покрив на Терината кооперация нещо тъмно и обемисто. Беше близо до едва различимия силует на сателитна чиния — и изведнъж помръдна. Марино дръпна ципа си, бръкна в джоба на якето за пистолета и се запромъква покрай сградата към западната страна на апартамента на Тери. Противопожарната стълба беше много тясна за ръцете и краката му — и много стара.
Беше сигурен, че ще се откъсне и ще се стовари върху него на земята. Сърцето му блъскаше и той се потеше обилно под подплатеното яке „Харли Дейвидсън“, стиснал в ръка своя глок четиридесет и пети калибър.
Никога не бе изпитвал страх от високото, но разви такъв, когато напусна Чарлстън. Бентън каза, че това било в резултат на депресията и съпътстващото я безпокойство, и препоръча ново лечение, което включваше антибиотик, наречен Д-циклосерин, само защото бил подействал на плъхове в едно неврологично изследване. Нанси, терапевтката на Марино, каза, че неговият проблем бил „несъзнателен конфликт“ и че той никога нямало да определи истинската му същност, докато не станел въздържател.