— Да, господин Бонд, но тази вечер не си си бил вкъщи. Беше тук.
Със същия успех можеше да го удари. Бентън го понесе мълчаливо, макар едва да си поемаше дъх. Започна да сгъва и изправя кламера, докато той се счупи.
— Бентън, себе си ли обвиняваш?
— Вече сме говорили за това — отговори той. — Уморен съм. Не съм мигнал цяла нощ.
— Да, разговаряли сме за най-различни факти и възможности. Като това, че ти така и не си позволи възможността да почувстваш лична обида от онова, което Марино направи на Кей, а набързо се ожени за нея. Може би твърде бързо? Защото си смятал, че трябва да опазиш всичко непокътнато, особено след като не си я защитил, не си го предотвратил? Няма съществена разлика от това как работиш по криминалните случаи. Поемаш разследването, работиш по него, управляваш го, държиш го на безопасно разстояние от психиката си. Обаче същите правила не подхождат за личния ни живот. Казваш ми, че имаш убийствени мисли за Марино, и през последните ни няколко разговора ние се ровихме из онова, което наричаш сексуалното си актьорство с Кей, макар тя може би да не го осъзнава. Това още ли е вярно? Нито осъзнава, че ти възприемаш други жени по начин, който нарушава равновесието ти. И това ли е още вярно?
— Когато са привлечени, нормалните мъже не могат да направят нищо.
— Само мъжете ли го правят? — попита д-р Томас.
— Знаеш какво имам предвид.
— Какво осъзнава Кей?
— Опитвам се да бъда добър съпруг — каза Бентън. — Обичам я. Влюбен съм в нея.
— Притесняваш ли се, че можеш да имаш връзка, да изневериш?
— Не, съвсем не. Никога не бих го направил.
— Не, не никога. Ти изневери на Кони. Остави я заради Кей. Но това беше много отдавна, нали?
— Никога не съм обичал друга повече от Кей — каза Бентън. — Никога не бих си простил.
— Въпросът ми е: имаш ли пълно доверие в себе си?
— Не знам.
— А на нея имаш ли й пълно доверие? Тя е много привлекателна и сега сигурно има много почитатели заради Си Ен Ен. Една силна жена с хубав външен вид може да избира. Какво ще кажеш за треньора й? Каза, че не можеш да понесеш мисълта, че я докосва.
— Радвам се, че се грижи за себе си, а и треньорите са полезни. Предпазват хората да не се наранят, когато работят с гири и не са вече на двадесет години.
— Мисля, че се казва Кит.
Бентън не харесваше Кит. И винаги си намираше оправдания да не използва гимнастическата зала в тяхната кооперация, когато Кит тренираше със Скарпета.
— Истината е — каза д-р Томас, — че независимо дали й имаш доверие, или не, това няма да промени държането й. Това е нейната сила, а не твоята. Повече ме интересува дали имаш доверие на себе си.
— Защо продължаваш да ме притискаш за това? — попита Бентън.
— След като се ожени, сексуалният ти модел се промени. Или поне това ми каза, когато разговаряхме за първи път. Намираш си извинения да не правиш секс, когато има възможност, и след това го искаш, когато, цитирам, „не трябва“. Ти ми го каза. Още ли е така?
— Вероятно — отговори Бентън.
— Това е един вид начин да й го върнеш.
— Не й връщам за Марино. Исусе Христе! Тя не е направила нищо лошо! — Бентън се опита да не го каже гневно.
— Не — отговори д-р Томас. — Мисля, че по-скоро й го връщаш заради това, че е твоя жена. Ти не искаш съпруга. Никога не си искал и не в това си се влюбил. Ти си се влюбил в една силна жена, не в съпруга. Ти си сексуално привлечен към Кей Скарпета, но не към съпругата.
— Тя е Кей Скарпета и моя съпруга. Фактически тя по много начини е по-силна от когато и да било в живота си.
— Бентън, не ние се нуждаем от убеждаване.
Д-р Томас прилагаше спрямо него специално лечение, което означаваше, че е по-нападателна и конфликтна, отколкото с другите си пациенти. С Бентън споделяха общи характеристики, които надхвърляха терапевтичната им връзка. И двамата разбираха как другият обработва информацията и д-р Томас можеше да вижда право през словесната маскировка. Отричането, измъкването и пасивното общуване просто не бяха възможни. Дълги сеанси на мълчаливо вторачване, докато психиатърът очаква пациентът да започне да разказва откровено какво го притеснява, при тях не вървяха. Една минута мълчание и тя щеше да притисне Бентън, както го бе направила последния път: „За да се любувам на връзката ти «Ермес» ли си дошъл? Или имаш да ми кажеш нещо? Може би трябва да започнем оттам, където спряхме миналия път. И така, как е либидото ти?“.