Марино обаче нямаше съмнение за източника на конфликта си. Точно в този миг той беше шибаната тясна стълба, закрепена с ръждясали винтове за тухлената сграда. Той се изкатери на покрива и изгрухтя от изненада, когато се оказа право срещу дулото на пистолет, стискан от черна фигура, просната по корем в поза на снайперист. Известно време нито един от двамата не помръдна.
След малко Майк Моралес прибра пистолета си в кобура, изправи се и прошепна вбесено:
— Тъп задник! Какво правиш тук, по дяволите?
— А ти какво правиш тук? — прошепна в отговор Марино. — Помислих, че си проклетият сериен убиец.
Пристъпи напред, докато не се оказа на безопасно разстояние от ръба на покрива, и добави:
— Извади късмет, че не ти отнесох глупавата глава.
След това прибра глока в джоба на якето.
— Съвсем скоро го водихме този разговор — почна Моралес. — Не можеш да се мотаеш наоколо и да не ми казваш какво си наумил да правиш. Ще взема да те уволня. Е, Бъргър вероятно ще го направи така или иначе.
Лицето му беше почти невидимо в мрака. Моралес носеше черни свободни дрехи и приличаше на бездомник или наркотърговец.
— Не зная как ще сляза обратно долу — каза Марино. — Знаеш ли колко е стара тази стълба? На сто години сигурно. Тогава хората са били наполовина по-малки, отколкото сега, ако не си чувал.
— Какъв ти е проблемът? Опитваш се да докажеш нещо? Защото единственото, което доказваш, е, че трябва да работиш като охрана в някой шибан мол или нещо подобно.
Покривът беше бетонен и върху него излизаше квадратната вентилационна система, а до нея се издигаше сателитната чиния. В сградата от другата страна на улицата, където Марино беше ходил по-рано, единствените осветени прозорци бяха тези на съседката от втория етаж, закрити от дръпнатите пердета. От другата страна на улицата, откъм задната част на кооперацията на Тери, имаше повече хора вкъщи и двамина, изглежда, смятаха, че никой не може да ги види. Възрастен мъж пишеше нещо на компютъра, без да съзнава, че го гледат. Един етаж под него жена в зелена пижама седеше на дивана в гостната, размахваше ръце и разговаряше по телефона.
Моралес започна да дъвче Марино, че бил прецакал всичко.
— Единственото, което прецаках, е твоето воайорство — отвърна той. — Не искам да кажа, че не бих гледал, ако има какво да се види.
После посочи сателитната чиния: бе под ъгъл шейсет градуса и гледаше на юг към Тексас, където някъде високо в нощното небе имаше сателит, който Марино не можеше да си представи.
— Току-що монтирах на поставката безжична камера — каза Моралес. — В случай, че се появи Оскар. Може да се опита да влезе в апартамента. Нали знаеш, старата приказка за връщане на местопрестъплението. Или ако някой друг реши да се отбие. Гледам да не се фиксирам. Може и да не е Оскар. Обаче залагам на него. Залагам на него и за убийството на другите две.
Марино не беше в настроение да му предаде разговора си с Бакарди. Дори ако не беше на някакъв покрив и крайно нещастен заради това, пак нямаше да е в настроение.
— Полицаят, който пази жилището, знае ли, че си тук горе?
— Мамка му, не. А ако му кажеш, ще научиш колко е дълъг пътят до долу, защото ще те метна от покрива. Най-бързият начин да прецакаш наблюдението е да кажеш на другите ченгета за него. Включително на теб.
— Не ти ли хрумна, че патрулката отпред е като билборд на Нюйоркското полицейско управление? Може би трябваше да го накараш да я махне, след като се надяваш, че убиецът ще се промъкне обратно тук.
— Ще я премести. Много е глупаво, че изобщо я е паркирал тук.
— Обикновено по-голямата грижа е, че медиите и обикновените хора ще идват да си пъхат носа. Но без патрулка? Добре. Твоето страшилище си тръгва. Да бъде по твоему. Имаш ли някаква представа защо снощи лампите на външната врата не са светели?
— Единственото, което знам, е, че не светеха. Има го в доклада ми.
— Но сега светят.
Порив на вятъра се стовари върху тях подобно на морска вълна и Марино изпита усещането, че ще го отнесе. Ръцете му се бяха вкочанили и той ги скри в ръкавите.
— Моето предположение е, че снощи убиецът ги е загасил — обади се Моралес.
— Малко странно, след като е бил вече вътре в сградата.
— Може да ги е загасил, когато си е тръгнал. Така че никой да не го види, в случай че мине пешеходец или кола.
— Според думите ти излиза, че не го е направил Оскар. Той не си е тръгнал.
— Не знаем какво е направил. Може да е излизал и влизал, за да се отърве от разни боклуци. Като онова, което е било на врата й. Ти къде паркира?